Евродокладчикът Томас Вайц предлага текстове в доклада за Северна Македония, които поставят под въпрос ключови принципи на Европейския парламент и създават опасни прецеденти. Формулировките погазват политики, заложени в преговорната рамка между ЕС и страната.

Тази позиция изразиха българските евродепутати Ивайло Вълчев от групата на Европейските консерватори и реформисти и Станислав Стоянов от групата „Европа на суверенните нации“ в изпратени коментари до Вайц, предаде БГНЕС.

Те са подкрепени от всички български представители в Европейския парламент в специално писмо, изпратено до докладчика, докладчиците в сянка, координаторите по външна политика на политическите групи в ЕП и ръководствата на групите.

Вълчев и Стоянов подчертават, че ключови въпроси и червени линии, поставени в над 100 изменения по доклада, внесени от българските представители, отново не са отразени адекватно. Двамата български представители са докладчици в сянка за своите политически групи. В бележките си те посочват, че предложените компромисни текстове за пореден път създават опасни прецеденти, 

„Това не е просто въпрос на национална чувствителност или двустранна загриженост. То засяга целостта, предвидимостта и институционалната достоверност на самия процес на разширяване на ЕС. Ако елементи, единодушно договорени от Съвета и официално приети от страна кандидатка, впоследствие могат да бъдат релативизирани, политически преосмислени или непряко отворени отново чрез езика на доклада на Европейския парламент, това рискува да подкопае доверието в собствените решения, ангажименти и рамка за присъединяване на Европейския съюз“, се казва в позицията.

Българските евродепутати предупреждават още, че евентуално разводняване или заобикаляне на вече постигнати европейски компромиси чрез езика на парламентарни доклади би създало сериозен риск за доверието в процеса на присъединяване.

„Ако единодушно договорените европейски компромиси впоследствие могат да бъдат разводнени, заобиколени или политически преосмислени чрез езика на парламентарните доклади, това би представлявало сериозна заплаха за целостта, предвидимостта и институционалната достоверност на самия процес на присъединяване към ЕС и би изпратило дълбоко тревожен сигнал както към държавите членки, така и към страните кандидатки относно надеждността на собствените ангажименти на Съюза“, се посочва още в писмото.

В тази връзка българските представители настояват техните опасения и позиции да бъдат адекватно отразени в окончателните компромисни текстове, които предстои да бъдат гласувани в комисията по външни работи на Европейския парламент.

Според тях това е необходимо, за да се предотврати допълнително институционално напрежение, да не бъдат отваряни отново политически чувствителни въпроси и да се запази широкият политически консенсус, необходим както за доверието в доклада, така и за самия процес на разширяване.

Общата позиция на българските евродепутати е изпратена и до председателя на Народното събрание, президента, министър-председателя на България и министъра на външните работи.

***

Българските институции и евродепутати в зимен сън през пролетта, Скопие и Вайц атакуват преговорната рамка за Северна Македония

Писмото разкрива очевидно противоречие в досегашното поведение на българските представители по доклада за Северна Македония. Досега внушението беше, че документът няма решаващо значение и не променя реалните условия в преговорния процес. От самото писмо обаче става ясно, че развитието на доклада може да има катастрофални последици за европейския консенсус, постигнат през юли 2022 г. Така на практика се признава, че докладът е политически значим и може да влияе върху начина, по който се тълкуват Преговорната рамка и поетите от Скопие ангажименти.

Вторият проблем е закъснялата реакция. Българските представители сигнализират институциите в София едва в последния момент, непосредствено преди срещата между докладчика и докладчиците в сянка. Така от българските институции се очаква да реагират за няколко часа по въпрос, който самите евродепутати вече определят като критично важен за позицията на България и за целостта на процеса на разширяване.

Защо, ако опасността е толкова сериозна, не е била изградена по-ранна и по-координирана българска реакция?

През последните две години е кристално ясна последователната координация между докладчика Томас Вайц и държавното ръководство на Северна Македония по теми, свързани с доклада, с европейската перспектива на Скопие и с опитите за политическо преформулиране на вече договорени ангажименти. Именно това прави закъснялата българска реакция още по-трудна за обяснение.

Вместо предварителна политическа мобилизация и навременна работа по текста, сега се търси спешна институционална подкрепа в последния момент. Българската позиция изглежда слаба и реактивна, а не стратегически подготвена.

БГНЕС припомня, че през юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Според Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.

В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.

Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите. | БГНЕС