Украинският президент Володимир Зеленски отвърна на удара, когато президентът Тръмп го предупреди, че „не държи картите“ в Овалния кабинет, като отговори, че „не играе карти“. В месеца след това украинският лидер смекчи подхода си в опит да задържи Тръмп на своя страна.

Днес обаче изглежда, че картите са били раздадени срещу него от самото начало.

Зеленски се съгласи на безусловно прекратяване на огъня, предложено от американския президент, подписа споразумение за полезни изкопаеми, което Белият дом наложи като условие за по-нататъшна подкрепа, и отлетя за Турция за преговори, поискани от руския президент Владимир Путин – всичко това, докато нежно приканваше Тръмп да окаже натиск върху Русия да се съгласи на примирие.

Три месеца по-късно този подход не му донесе почти нищо. В понеделник, след двучасово телефонно разговор с Путин, Тръмп отново се присъедини към плана на руския президент за прекратяване на войната: преговори преди прекратяване на огъня. И даде да се разбере, че САЩ могат да се оттеглят, ако двете страни не постигнат споразумение.

Путин отказа да даде съгласие за 30-дневно прекратяване на огъня, но Тръмп не наложи допълнителни санкции срещу Русия, както заплашваше преди, а вместо това заяви, че Русия и Украйна трябва да продължат преговорите помежду си.

Украински официални лица посрещнаха с неудовлетворение продължаващата липса на натиск върху Путин. След разговор с финландския президент Александър Стуб, Зеленски призова за повече санкции срещу Москва, така че Кремъл да бъде принуден да сложи край на тригодишната си инвазия.

„Очевидно е, че Русия се опитва да печели време, за да продължи войната и окупацията“, заяви той. “Работим с нашите партньори, за да гарантираме, че натискът ще принуди руснаците да променят поведението си.“

Готовността на Тръмп да толерира увъртанията на Путин по отношение на прекратяването на огъня контрастира с експлозивната му реакция през февруари към предпазливостта на Зеленски относно намеренията на Русия. В Овалния кабинет Тръмп нападна Зеленски и го обвини, че не подкрепя дипломатическите усилия на САЩ и не иска прекратяване на огъня.

„Искам прекратяване на огъня, защото ще постигнете прекратяване на огъня по-бързо, отколкото споразумение“, каза Тръмп на украинския президент.

„Разбира се, че искаме да спрем войната“, отговори Зеленски.

Готовността на украинския лидер да се съобрази с исканията на Тръмп след срещата му спечели нов разговор с американския президент във Ватикана в края на април, където двамата изглеждаха помирени. „...Това ме кара да мисля, че може би той не иска да спре войната, а просто ме манипулира и трябва да се подходи към него по друг начин“, каза Тръмп след дискусията, визирайки Путин.

Днес изглежда, че Тръмп подкрепя подхода на Путин, според който прекратяване на огъня може да бъде договорено само ако Украйна приеме руските условия, които се свеждат до това Украйна да остане васална държава на Русия. 

„За съжаление, след телефонния разговор между Тръмп и Путин, статуквото не се е променило“, заяви Михаил Подоляк, съветник на украинския президент.

Подоляк каза, че грешката на Тръмп е да предполага, че Русия е способна да преговаря и е готова да сложи край на войната заради стратегически или бизнес интереси. Междувременно позицията на Русия, според него, е непроменена.

Путин твърди, че е отворен за прекратяване на войната, но многократно отказа да подкрепи 30-дневното примирие, предложено от Киев през март. Той настоява, че преди да влезе в сила прекратяването на боевете, трябва да бъдат решени редица сложни въпроси. Те включват механизъм за прилагане на такова примирие и ангажимент от страна на Украйна да не го използва като възможност за укрепване на силите си. Русия в същото време не иска да поеме такива ангажименти.

Преди да може да се обсъжда каквото и да е мирно споразумение, Путин настоява двете страни трябва да се справят с това, което той описва като „първопричини“ за войната. Русия ги представи в проект за договор, изготвен с украинските преговарящи в Истанбул през април 2022 г., седмици след пълномащабната инвазия на Москва. Путин цитира условията на този договор като основа за всякакви преговори.

Руският документ предвиждаше следвоенна Украйна да стане разоръжена, трайно неутрална държава, която не е членка на НАТО или други военни блокове. Путин иска да отмени политиките, които са ограничили руското културно влияние в Украйна, а също така иска да запази поне 18% от украинската територия, която Русия вече контролира, площ, равна на американския шат Вирджиния.

„Позицията на Русия е ясна: основното е да се премахнат основните причини за тази криза“, заяви Путин след разговора с Тръмп в понеделник. Той не каза, че двете страни са постигнали напредък в постигането на споразумение, но изрази оптимизъм за изготвянето на меморандум, който да ги ангажира да работят по такъв.

Татяна Становая, старши научен сътрудник в Евразийския център „Карнеги“ в Берлин, смята, че Путин е съгласен преговарящите от негова страна да седнат на масата с украинската страна през следващите седмици, защото знае, че руската страна е категорична в исканията си.

Кремъл съобщи, че Путин е обсъдил с Тръмп възможността за среща между себе си и Зеленски, но уточни, че няма график за преговорите и че те ще продължат толкова дълго, колкото е необходимо. Беше посочено, че все още не е определено място за по-нататъшни преговори между Киев и Москва.

Неясният меморандум, за който Путин призова, е начин да се предложи на Тръмп нещо, което американският президент може да представи като отстъпка от страна на Русия, коментира Становая. 

Русия иска да използва този меморандум, за да прокара клаузи за прекратяване на западната военна помощ за Украйна и да кодифицира други свои искания преди всяко прекратяване на огъня, включително ново настояване за осигуряване на изтеглянето на Киев от четирите украински региона, които Русия частично окупира.

„Путин сега ще се опита да притисне украинците да подкрепят споразумение „Истанбул 2“, каза Становая, имайки предвид условията, наложени от Русия за 2022 г., плюс териториите. „Ако това не проработи, той винаги може да каже, че украинците не са искали мир.“

Становая обясни, че евентуалното оттегляне на САЩ от процеса е приемлив резултат за Путин, който се стреми да изтръгне колкото се може повече отстъпки от Украйна.

Кремълският лидер възприема войната в Украйна като шанс да поправи това, което счита за исторически несправедливости, датиращи от разпадането на Съветския съюз, и като възможност да отблъсне западното влияние в Източна Европа. Поради това е малко вероятно той да се задоволи с временно споразумение, което не отговаря на максималистичните му искания.

„Путин ще се бори за Украйна с всички средства до смъртта си“, заяви Становая. “Той е напълно обсебен. Вярва, че ако Русия не получи това, което иска в Украйна, тогава я очаква възможно унищожение. И по един или друг начин, той вярва, че ще получи това, което иска.“

---

Джеймс Марсън и Матю Луксмур, „Уолстрийт Джърнал“