Колко микроскопични частици пластмаса се намират в човешкото тяло?

През последните години поредица от изследвания със силен медиен отзвук твърдяха, че микропластмаси са открити в кръвта, органите и дори в мозъка на хората. Част от тези проучвания обаче бяха подложени на остра критика от научната общност.

Експерти предупредиха, че в редица случаи не е изключено пробите да са били замърсени с пластмаса от лабораторната среда, а използваните методи понякога могат да объркат човешки тъкани с пластмасови материали.

В опит да сложат ред в задълбочаващия се спор, 30 учени от 20 научни институции по света представиха нова рамка за оценка на изследванията върху микропластмасите. Предложението е публикувано в списанието Environment & Health.

Подходът е вдъхновен от методите на криминалистиката, при които доказателствата от местопрестъпления се оценяват по степен на надеждност. Идеята е да се въведе общ стандарт, чрез който учените ясно да посочват доколко са сигурни, че действително са открили микропластмаси в човешки тъкани.

Няма спор, че тези почти невидими пластмасови частици са навсякъде в околната среда – от върховете на планините до океанските дълбини. „Много е вероятно редовно да приемаме микропластмаси чрез въздуха и храната“, заяви пред АФП Леон Барън от Импириъл колидж в Лондон, водещ автор на новото предложение. По думите му обаче все още няма достатъчно доказателства, за да се каже със сигурност дали те са вредни за здравето.

Микропластмаси в мозъка?
Откриването на микропластмаси, а още повече на нанопластмаси, е изключително трудно. И все пак някои изследвания твърдят, че са засекли частици в „по-малко вероятни“ части на тялото.

Пример за това е проучване, публикувано в Nature Medicine в началото на миналата година, което обяви наличие на сравнително големи пластмасови частици в мозъците на починали хора. Това предизвика скептицизъм, тъй като подобни частици би трябвало да преминат през кръвно-мозъчната бариера – една от най-силните защитни системи на организма.

Допълнителни съмнения породиха използваните аналитични методи, които могат да сбъркат мазнини с полиетилен – широко разпространен пластмасов материал. През февруари 2025 г. Си Ен Ен цитира твърдение, че количеството пластмаса в мозъчна проба се равнява на пластмасова лъжица, но водещият автор на изследването Матю Кампън от Университета на Ню Мексико заяви, че това сравнение е медийна интерпретация и че първоначалните оценки са били надценени.

По-строги стандарти и прозрачност
Новата рамка призовава учените да използват няколко независими метода за откриване на микропластмаси, за да се избегнат фалшиви резултати. Изисква се пълна прозрачност, публикуване на суровите данни и стриктен контрол срещу замърсяване на пробите.

„Микропластмасите безспорно са проблем“, подчерта Барън, като добави, че досегашните изследвания са правени добросъвестно, но научната област все още е в ранен етап. Точността обаче е ключова, защото за да се оцени реалният риск за здравето, първо трябва ясно да се знае какво количество пластмаса действително се натрупва в човешкото тяло.

Според Кампън настоящият спор не е признак на криза, а нормален процес на научния метод. „Предизвикателствата при откриването и измерването на нанопластмаси изискват иновации, внимание и критичен поглед“, отбеляза той. | БГНЕС