Астрономи откриха една от най-старите и най-примитивни звезди, откривани някога, която ни дава рядък поглед към ранната вселена.

Звездата, наречена PicII-503, се намира в една малка, слабо светеща галактика, наречена Pictor II, на възраст повече от 10 милиарда години.

Това, което прави това откритие забележително, е, че звездата все още носи химическите „отпечатъци“ на първите звезди, които са се образували след Големия взрив.

PicII-503 е изключително бедна на желязо – съдържа по-малко от една четиридесетхилядна част от количеството, което се намира в нашето Слънце. В същото време тя има необичайно високо съдържание на въглерод.

Тази необичайна комбинация я превръща в един от най-ясните примери за звезда от второ поколение, образувала се малко след като първите звезди във Вселената са експлодирали.

Първите звезди са били съставени предимно от водород и хелий. В ядрата си те са образували по-тежки елементи като въглерод и желязо.

Когато тези звезди са приключили живота си в мощни експлозии, наречени свръхнови, те са изхвърлили тези елементи в космоса. От този обогатен материал след това са се образували нови звезди.

Звездите от второ поколение като PicII-503 действат като „капсули на времето“, съхранявайки информация за тези най-ранни космически събития.

Откритието е ръководено от астронома Анируд Чити от Станфордския университет и публикувано в списание Nature Astronomy.

Екипът използва данни от няколко мощни телескопа, включително Dark Energy Camera в Чили, като част от проучване, предназначено да открие най-старите звезди в нашата галактика и близките галактики джуджета.

Намирането на такава звезда е изключително трудно, защото тези древни обекти са невероятно редки. Сред стотиците звезди в галактиката Pictor II, PicII-503 се откроява с необичайно ниско съдържание на тежки елементи. Последващите наблюдения потвърждават, че тя има най-ниските нива на желязо, измервани някога в звезда извън Млечния път.

Един от най-вълнуващите аспекти на това откритие е високото съдържание на въглерод в звездата. Съотношението въглерод към желязо в нея е над 1500 пъти по-високо от това на Слънцето. Това съответства на една загадъчна група звезди, открити във външните области на Млечния път, известни като звезди с повишено съдържание на въглерод и ниско съдържание на метали. Досега учените не бяха сигурни откъде произхождат тези звезди.

PicII-503 дава важна улика. Тя подкрепя идеята, че такива звезди са се образували от нискоенергийни експлозии на свръхнови. При тези събития по-тежки елементи като желязото падат обратно в срутеното ядро, докато по-леките елементи като въглерода се изхвърлят в космоса. Този материал след това формира нови звезди с високо съдържание на въглерод, но с много малко желязо.

Тъй като Pictor II е толкова малка галактика, само взривове с ниска енергия биха могли да попречат на тези елементи да избягат в космоса. Това прави PicII-503 идеален пример за това как ранните звезди са обогатили околното пространство.

Това откритие помага да се свърже историята на древните малки галактики със звездите, които виждаме днес в Млечния път. То също така дава ценна представа за това как са се образували първите елементи, подготвяйки почвата за планетите, химията и в крайна сметка за живота. | БГНЕС