Какво се случва с тялото, когато човек получи топлинен удар? Как можем да се защитим в една затопляща се планета? За да отговорят на тези горещи въпроси, изследователи от Аризона са разположили робот, който може да диша, да трепери и да се поти, предаде АФП.

Столицата на югозападния щат Финикс в момента преживява най-дългата гореща вълна в историята. Температурата надхвърли 43°C за 22-ри пореден ден, зловеща демонстрация на това, което предстои в свят, повлиян от климатичните промени.

За хората такава топлина представлява потенциално смъртоносна заплаха, която все още не е напълно разбрана. Но за ANDI – единствен по рода си хуманоиден робот в държавния университет на Аризона – това е прекрасен ден.

„Той е първият в света термичен манекен на открито, който можем рутинно да изнасяме навън и... да измерваме колко топлина получава от околната среда“, каза професорът по машинно инженерство Конрад Рикачевски.

"ANDI е много реалистичен начин за експериментално измерване на това как човек реагира на екстремен климат, без да излага самите хора на риск", добави той.

На пръв поглед ANDI - което означава усъвършенстван динамичен инструмент на Нютон - прилича на обикновен манекен.

Но неговата кожа от епоксидни/въглеродни влакна крие съкровище от технологии, като например мрежа от свързани сензори, които измерват топлината, разпръсната по тялото.

ANDI също има вътрешна система за охлаждане и пори, които му позволяват да диша и да се поти. Има 35 независими топлинни зони и, подобно на хората, роботът, чието създаване струва повече от половин милион долара, се поти повече откъм гърба си.

Досега съществуваха само дузина манекени от този тип и никой от тях не можеше да излезе на открито.

Използваха се предимно от производителите на спортно оборудване за тестване на техническите си облекла в термични камери.

Хипертермия, състояние на 21 век

Изследователите се надяват, че роботът ще осигури по-добро разбиране на хипертермията - тоест състояние, когато тялото прегрява, което застрашава нарастваща част от световното население в резултат на глобалното затопляне.

По очевидни етични причини „никой не измерва повишаването на вътрешната температура, докато някой получава топлинен удар“, заяви Рикачевски. "Ефектите от топлината върху човешкото тяло все още не са напълно ясни, но ANDI дава възможност това да се промени.

Придружен от MaRTy, мобилна метеорологична станция, която измерва топлината, отразена от сградите около него, роботът прави първите си стъпки навън във Финикс - идеална лаборатория, в която да се подготви за утрешния климат.

„Как да променим това, което носим? Как да променим поведенческите си модели и да ги настроим към температури, които са от този порядък?“ казва Рикачевски.

Andi също е безкрайно препрограмируем. Изследователският екип може да направи „дигитални близнаци на манекена, за да разглежда различни сегменти от населението“, обясни Дженифър Ванос, климатолог, участващ в проекта.

Например, колкото повече остарявате, толкова по-малко се потите. Младите хора ще се нуждаят от различна защита от спортисти или хора с лошо здраве. С ANDI учените могат да симулират терморегулаторните механизми, специфични за всеки индивид.

Финикс, тестова лаборатория за бъдещето

Учените могат също да тестват робота в различни ситуации. Например климатът във Финикс е сух. Какво ще кажете за влажната топлина? Как човешкото тяло се справя при горещи ветрове?

Техните изследвания ще бъдат полезни за проектиране на топлоустойчиви дрехи, преосмисляне на градското планиране и защита на най-уязвимите.

Във Финикс, който отваря десетки центрове за охлаждане за бездомни всяко лято, техните открития могат да ръководят действията на социалните работници.

„Колко време трябва да остане човек в "охладителен център", така че вътрешната му температура да спадне отново до ниво, което е безопасно? Можем да отговорим на този въпрос с Анди“, смята Ванос.

Екипът също така мечтае да разработи евтини сензори, които да се използват на строителни обекти, за да коригират работното време според действително усещаната топлина на място и здравето на работниците - вместо въз основа на общи метеорологични условия.

Това може да бъде „стъпка към по-добра безопасност, отколкото само тези празни препоръки за конкретен град или държава“, отбеляза Рикачевски.

Такива специфични, персонализирани решения биха могли да имат глобално въздействие, преначертавайки цели градове.

„Ако бъдещето на Париж изглежда като Финикс сега, можем да научим много за това как да проектираме сгради“, обобщи Рикачевски. /БГНЕС