Истанбулският съд осъди опитен турски журналист на две години и шест месеца затвор по обвинение в „разпространение на подвеждаща информация" по спорен медиен закон, съобщиха журналисти и правозащитни организации във вторник.

Делото е срещу Зафер Арапкърлъ, колумнист в опозиционния ежедневник BirGun. То произтича от публикации в X, в които журналистът коментира вътрешни сблъсъци в Сирия след свалянето на президента Башар ал-Асад през 2024 г. - по-специално насилието между привърженици на Асад и сили на новите власти в села с мнозинство от алевити. Турция, подкрепила бунтовническото настъпление срещу Асад, поддържа тесни връзки с новото ръководство на Сирия начело с президента Ахмед ал-Шараа.

Обръщайки се към съда, Арапкърлъ отхвърли обвиненията: „Тук, в присъствието на прокурора, искам да докладвам за по-сериозно престъпление: колективното потапяне на обществото в дълбок мрак", заяви той според MLSA. Съдът го оправда по отделно обвинение в подбуждане към омраза и враждебност.

По още едно дело същият съд оправда журналистката Шуле Айдън, но осъди трима нейни колеги заради коментари в телевизионно предаване на опозиционния Халк ТВ от 2024 г., засягащи твърдения за турска търговия с Израел. Тимур Сойкан получи 10 месеца затвор за „нарушаване на поверителността", а Мурат Агирел и Бариш Пехливан - по година и три месеца за „публично разпространение на подвеждаща информация", съобщи MLSA.

В телефонно интервю за АФП Арапкърлъ заяви, че ще обжалва присъдата, макар присъдите до три години рядко да се привеждат в изпълнение в Турция. Те обаче обикновено задължават осъдените да се явяват на последващи съдебни заседания, което може да доведе до значителни съдебни разноски. Властите „се опитват да създават пречки и да ограничават работата ни, но съпротивата ни ще продължи независимо от това", заяви той. Журналистът определи ситуацията като „опит да ни вържат ръцете и да ни сплашат - форма на потискане".

Присъдите се основават на закон, приет от правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган през 2022 г., правещ разпространението на „подвеждаща" информация наказуемо с до три години затвор. Законът - наречен от критиците „закон за цензурата" - разширява обхвата на медийните разпоредби и върху онлайн публикациите и социалните мрежи. ООН по това време призова Анкара да гарантира свободата на изразяване, предупреждавайки, че законът оставя значителна възможност за злоупотреби.

Арапкърлъ определи случващото се като „системна закономерност" и най-тревожния аспект на ситуацията. „Когато законът беше въведен през 2022 г., властите твърдяха, че няма да се прилага срещу журналисти. В действителност обаче сега се използва именно срещу тях", заяви той.

Ерол Йондероглу от „Репортери без граници" (RSF) осъди присъдите, заявявайки, че те целят „да заличат журналисти от тяхната обществена роля". „Журналистиката не може да престане да бъде опасна професия, докато не бъде сложен край на инструментализирането на закона", написа той в X. Турция се нарежда на 159-о място от 180 държави в последния индекс на RSF за свободата на пресата - между Пакистан и Венецуела. | БГНЕС