По стотиците километри девствено крайбрежие на страната се наблюдава строителен бум, който се захранва от туризма, а новите обекти се нуждаят от вода - много вода.

Това предизвиква борба, която се повтаря с други спорове за интензивно развитие в Албания. Страната приветства инвестициите след десетилетия на бедност, причинена от комунистическото управление и неговия хаотичен разпад.

Местните жители се противопоставят на бързото развитие, като твърдят, че плановете за насочване на водата към развиващите се райони застрашават собственото им икономическо оцеляване.

В долината на река Шушица в Южна Албания редица села се събраха на протест срещу нов проект за отвеждане на вода от реката в района до близко разположен комплекс на брега.

„Битката за водата е битка за нашите деца, за нашето бъдеще“, каза пред АФП Лулезим Барди, бивш жител на Братай, едно от селата, след като отпи глътка вода от Шушица.

„Тази вода е нашият живот и ние ще продължим битката в защита на реката“, подчерта Барди.

Война на думи

Наблизо стотици сини тръби са подредени на строителна площадка, където работата е спряна, докато не приключи оценката на въздействието върху околната среда на спорния проект.

Ако проектът бъде възобновен, тръбите ще бъдат използвани за изграждането на 17-километрова линия за прехвърляне на вода от един от изворите ѝ към Йонийското крайбрежие, където туризмът процъфтява.

Местните жители призовават властите да се откажат от плана, започнат за първи път през 2019 г. и финансиран със заем от 9,5 млн. евро (10,3 млн. долара) от германската държавна банка KfW.

Жителят на Братай Сотир Захо Алиаж заяви, че подобни проекти са били обмисляни в миналото, но така и не са били реализирани.

„Нито един от тях не е бил изграден поради социалните, икономическите и екологичните последици“, каза Алиаж, докато развяваше голям плакат над каменния мост в Братай с надпис „Спасете нашата Шушица“.

80-километровата река е един от няколкото притока на по-голямата река Вьоса - един от последните незамърсени водни пътища в Европа, на който албанското правителство миналата година даде статут на национален парк.

Класификацията гарантира най-високо ниво на защита на реката и нейните притоци.

„В националния парк е забранено да се отклоняват речните води. Подобен проект... би засегнал не само биоразнообразието и екосистемата, но и местната икономика, която зависи от реката“, обясни Бежана Гури от природозащитната група ЕкоАлбания.

Министърът на околната среда на Албания Мирела Кумбаро отхвърли твърденията, като отбеляза, че проектът не навлиза в защитена зона.

„Изворът, който ще се използва за въпросния акведукт, не е в рамките на националния парк“, заяви Кумбаро пред АФП, защитавайки плановете на правителството да увеличи инвестициите в страната.

„Албанското правителство не крие амбицията си да развива устойчив, елитен туризъм в хармония с околната среда“, каза още тя.

„Синьо злато“

Въпреки обещанието, натискът от страна на природозащитните организации върху правителството да предприеме действия се засилва.

Този месец активисти от цяла Албания и от съседна Босна се събраха край каменния мост на Братай срещу проекта.

Сред демонстрантите бяха и „смелите жени от Крушчица“ - група активисти от Босна, които от 2017 г. протестираха в продължение на 500 дни, за да предотвратят изграждането на малки водноелектрически централи в тяхната страна.

„Отнемането на водата от нас ще разруши бъдещето ни. Това би било катастрофа, край на селското стопанство, край за добитъка ни“, каза Илия Бомбай, един от протестиращите.

„Това е нашата битка за оцеляване“, подчерта тя.

Протестиращите подкрепят икономическото развитие на страната, но призоваха правителството да търси по-устойчиви решения.

Други твърдят, че реката Шушица е засегната от климатичните промени и в някои части на района е сведена буквално до вада.

Албания разполага с повече от 150 реки и потоци и е богата на вода, но лошото управление на ресурсите води до чести проблеми.

„Заради изменението на климата трябва да се подготвим за всички сценарии“, посочи Фердинанд Бего, професор по природни науки в университета в Тирана.

„Битката за „синьото злато“ е основното предизвикателство на новото хилядолетие“, предупреди той. | БГНЕС