Цветята, опрашени от медоносни пчели, дават семена с по-ниско качество

Цветята, опрашени от медоносни пчели, дават по-малко и по-нискокачествени семена от цветята, посетени от други опрашители, съобщава "The Byte".

Това може да се дължи на факта, че медоносните пчели прекарват повече време в бръмчене между цветовете на едно и също растение, отколкото другите опрашители. В резултат на това повече от собствения прашец на растението се отлага обратно върху него, което води до появата на повече семена, съобщават изследователи.

Медоносните пчели привличат голямо внимание в обществените кръгове за опазване на насекомите, отчасти защото са важни за опрашването на хранителните ни запаси. Но констатациите подчертават значението на приоритизирането на опрашители като диви, местни пчели, молци и пеперуди в усилията за опазване на природата.

За целите на изследването еколозите Джошуа Кон и Дилън Травис от Калифорнийския университет в Сан Диего, старателно проследяват опрашването на цветя от три местни растителни вида – бял градински чай, черен градински чай и далечна фацелия – в окръг Сан Диего.

Често Травис седи с часове в очакване един-единствен опрашител, медоносна, дива пчела или друг вид, да дойде и след това да си отиде от цветето. После изследователят слага мрежест плик върху растението и се връща по-късно, за да събере семената му. Той също така събира семената на цветя, които самоопрашва на ръка - също покрити с торба, за да предотврати появата на нежелани посетители.

Въпреки че може да се похвали с над 650 местни вида пчели, най-честият опрашител на цветята в окръг Сан Диего е западната медоносна пчела, която не е местна, казват изследователите. „Каквито и растения да цъфтят обилно, те просто са пълни с медоносни пчели“, подчертава Кон.

Обратно в оранжерията, екипът отглежда семената, анализирайки характеристики, които отразяват тяхното качество, като например колко семена са покълнали.

Белият и черният градински чай произвеждат приблизително половината от количеството семена от цветя, опрашвани от медоносни пчели, в сравнение с други опрашители, предимно местни насекоми. А семената на други растения , опрашени от медоносни пчели, се превръщат в разсад с по-малко цветове. Растения като черната салвия пък имат по-малко семена, когато са опрашени от медоносни пчели в сравнение с кръстосаното опрашване на ръка.

Изследователите също така установяват, че медоносните пчели посещават около два пъти повече цветя на едно растение, преди да преминат към следващото, отколкото средното за другите опрашители. Това предполага, че може да възникнат по-малко семена с по-ниско качество, тъй като медоносните пчели прехвърлят повече прашец между цветовете на едно и също растение, което води до повече близкородствени семена. Други опрашители по-често прелитат между различни растения, вероятно пренасяйки по-разнообразен прашец.

"Новото откритие е тревожно", смята Травис. "Поради методичния навик на медоносните пчели за опрашване е вероятно резултатите да са от значение за други растения. Но е трудно да се знае как ще се развият нещата в дългосрочен план".

"Една потенциална последица може да бъде, че местните растителни популации намаляват, тъй като следващите поколения стават все по-близкородствени, намалявайки биоразнообразието. Би било просветляващо да видим как тези растения се справят след няколко поколения", отбелязва Мария ван Дайк, еколог в университета Корнел.

"Засега това проучване е пример за това защо повече внимание върху опазването на биоразнообразието трябва да бъде насочено върху местните пчели и други опрашители, които са жизненоважни за екосистемите и селското стопанство, в допълнение към медоносните пчели", допълва Ван Дайк. Медоносните пчели, дивите пчели и много други насекоми са застрашени от употребата на пестициди и изменението на климата.

„Време е наистина да прехвърлим зависимостта си от опрашването от медоносните пчели към други местни видове“, казва Джая Сраванти Моккапати, ентомолог от Penn State University. "Отглеждането на местни видове цветя е един от начините за подпомагането им, както и добавянето на местообитания за гнездене - като клонки и гниеща дървесина - към дворовете на домовете", обобщава тя. /БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон