Един от най-важните паметници на културата в Скопие и паметник, пазещ спомена за българските борби за църковна независимост, е храмът „Възнесение Господне“ или „Свети Спас“, предаде репортер на БГНЕС.

Църквата е разположена източно от крепостта Скопско кале. В каменен саркофаг в двора на „Свети Спас“ се намират посмъртните останки на българския революционер Гоце Делчев (1872 – 1903), подарени от българската комунистическа власт на Югославия в 1946 година. В църквата има и гробове с надписи на български, гръцки и сръбски език. На един от гробовете на сръбски език е изписано следното: "Тук почиват костите на свещеник Константин Минович, убит от бугарашите на 14 ноември 1905 г., на 37 години".

Църквата е изградена през XVI век и се състои от три кораба, като средният кораб е засводен, а страничните са равни и покрити с греди. В западната част има галерия за жени. Храмът е ремонтиран през 1963 и 1964 г., като по време на ремонта на южната стена е открит живописен слой, който датира от XVI – XVII век.

Окончателният си вид църквата добива през XIX век. През 1825 година е довършен иконостасът, дело на майсторите Петър Филипов и Макрий Негриев, а през 1867 година са изписани част от престолните икони. На иконостаса майсторите издълбават свои автопортрети и под тях има надпис, направен с туш: „Перви майсторъ Петре Филиповичъ от Гари, Макриа от Галичник, Марко от Гари, Дебрани от Мала река 1825“.

През 1854 година Дичо Зограф изписва много от иконите в църквата, а иконостасът и самите икони са платени от занаятчийските еснафи в Скопие. /БГНЕС