Професорската триада Милко Палангурски, Веселин Янчев и Петър Стоянович представи в понеделник своя поглед за Съединението с премиерата на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“

"Кокетно оформеният том, издържан в традициите на европейския научен дебат, поднесе поредния повод за размисъл в научните среди, без да намалява широкия читателски интерес", обобщава проф. зам.-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов.

Проф. Мутафов е категоричен, че остроумието и впечатляващият скепсис на авторите са превърнали представянето на изданието в празник за интелектуалния ни елит с чувство за историзъм.

Обзорът на проф. Милко Палангурски от БАН умело очертава границите на „санстефанизма“, премина през политиката към Проливите на Великите сили; очертава т.нар. „Общонароден въпрос“, създаден от Берлинския договор. В него са засегнати опитите за обединение от 1880 г.; подчертава се преходът от намерение за освобождение на всички български земи към съединение с Източна Румелия, като се изяснява защо процесът няма възможност да се повтори и в Македония. Преминавайки през темата за княз Александър I като убеден предводител на мирната революция, Палангурски повдига актуалния въпрос дали при Източна Румелия говорим за „съединение“ или „поглъщане“. Относно въпроса защо се стига до Съединението, проф. Милко Палангурски конкретно пише: „Ходът на Източната криза в периода 1875–1878 г. показва, че самостоятелно балканските народи нямат силата, опита и възможността сами да пречупят стъпилата на три континента империя. Не може да не се оцени далновидността на водачите на освободителните движения на Балканите и в частност на българското. Те прилагат и успешно налагат в „най-чист вид“ възможния път за освобождение“.

Проф. Веселин Янчев от СУ „Св. Климент Охридски“ разглежда стратегическата роля, която Петербург предвижда за българската войска и за новоосвободеното княжество въобще в бъдещия сблъсък на Великите сили и на театъра на военните действия. С редица аргументи и факти той защитава тезата, че основна причина за големия сблъсък между София и Петербург, набиращ сила още в навечерието на Съединението, е намерението на Русия да ползва България като плацдарм за политиката си, нейния княз като имперски наместник, а българската армия като придаден към руската войска балкански корпус. Дългогодишният изследовател на армията и службите за сигурност подплатява тезата си с въздействащи цитати и факти с препратки към съвремието. „Поставянето на България в положение на фактически протекторат, а на нейния княз в ролята на регент, разминаването между конституционните и фактическите права на монарха по отношение на армията и управлението на страната бързо ще породят недоразумения и конфликти, които ще ангажират официалните руски власти и ще имат крайно негативни последици върху съдбата на първия български суверен и на цялото Княжество“, пише в своето есе проф. Веселин Янчев. Той слага на преден план сложните политически събития от периода в цялото Княжество. „Турбулентните политически събития в Княжеството отместват фокуса от проблема със Съединението, но то продължава да е част от намеренията на Александър І. Съединението на Северна и Южна България продължава да бъде и в дневния ред на Великите сили. През юни 1881 г. е подновен Съюзът на тримата императори – германския, австроунгарския и руския. В специален протокол, част от подписаното съглашение, съюзниците се съгласяват да приемат и да не оказват съпротива на евентуално съединение на Княжеството с Източна Румелия, но да отклонят българските стремежи към Македония“, обяснява още Янчев.

Интересна гледна точка към мирната революция в Пловдив предлага проф. Петър Стоянович от БАН, според когото Съединението се превръща в единствения изход за държавния глава, за да се спаси от двустранен натиск. Както в политически, така и в личен план Александър е убеден, че единствената възможност за разсичане на Гордиевия възел е, като пред българската нация, но и пред Великите сили се направи една бляскава, голяма и исторически значима стъпка, каквато се оказва Съединението от 1885 г. За Александър обаче тази революция се оказва залог за политическия му залез, а в личен план не донася търсеното удовлетворение, но по грандиозен начин преплита личната му съдбата с националната и му гарантира място в националния Пантеон. „На 6/18 септември 1885 г., точно шестнайсет дни, след като е дал на Гирс дума, че ще се въздържа от всякаква политическа активност, докато не се реши евентуалното помирение, Александър получава във Варна новината за провъзгласеното в Пловдив Съединение на Княжеството с Източна Румелия и телеграфира на баща си, че е решил да го приеме и оглави. Значително по-опитният Александър Хесенски отвръща без ентусиазъм: „Разтревожен съм в най-висока степен, не разбирам как сегашният момент е сметнат за подходящ, Бог да те пази“. Главата на княз Александър „виси“ не от момента на Съединението или заради неговото провеждане. Още година по-рано, от втората половина на 1884 г., въпросът за отстраняването на Александър I не звучи като „дали“, а като „кога“. Забавянето на изпълнението донякъде се дължи и на факта, че – макар да са на едно принципно мнение – силите в Петербург и на пратениците им в София се разминават в сроковете и начина,“ пише проф. Стоянович.

„Искаше ни се много да отворим по относително човешки начин една страница към събитие, което е вероятно най-величественото в новата ни история, най-успешното, а ние нямаме много традиция в успешност, както знаем в България... Симпатично е. То даже все още по някакъв е свързано с всеки един от нас някъде родово, приятелски, ако щете даже по симпатия. Няма по-симпатичен празник от Съединението, въпреки всичко,“ сподели на откриването Петър Стоянович.

В тома са включени факти, илюстрации, автентични снимки от края на XIX в., някои от които не са били публикувани досега. Похвално е, че сериозната наука е представена под формата на три есета, в края на които е поместена най-обща литература и препратка към основните извори. Така популярното издателство „Книгомания“ комуникира успешно най-гъвкавата съвременна историческа мисъл у нас, без да я натоварва с софистицираните изисквания към едно строго академично издание. Томът излиза по повод 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, сякаш за да заостри вниманието на широката общественост към този юбилей и не на последно място да направи аргументирани алюзии към днешната политическа ситуация. А историята е за да се извличат поуки от нея. В този контекст проф. Янчев спомена на представянето „…за тези, които си позволяват непрекъснато да ни поучават как да пишем история – там (в книгата – б.м.) ще прочетете защо номерът с Източна Румелия и идеята за автономия, както при Съединението и обединението на България, не се случи с Македония и нямаше как да се случи с Македония, защото една идея и едно действие в историята рядко се повтаря два пъти“. 

По думите на управителя на „Книгомания“ г-н Илиян Андонов авторите на „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ са тримата тенори на нашата история. „Аз съм изключително приятно изненадан от съдържанието, защото всички имаме нужда от съвременен прочит на нашата история,“ отбеляза още той. | БГНЕС