Антарктида е засегната от три ключови събития, които учените описват като „перфектна буря“ — процес, способен да отключи мащабно топене на ледените маси на континента и да засили глобалните климатични промени, съобщава уебсайтът “The Debrief”.

Според ново изследване на Университета в Саутхемптън тези процеси вече са задействали верижна реакция, която може да превърне световните океани от стабилизиращ фактор в основен двигател на затоплянето.

Екипът използва сателитни данни, за да идентифицира причините за рекордно ниските нива на морски лед в Антарктика и потенциалните им последици за климата на планетата.

Докато в други части на света ефектите от климатичните промени се наблюдават отдавна, около 2015 г. в Антарктика се отчита неочаквана промяна — вместо да се увеличава, морският лед започва да намалява. Причината за този обрат дълго остава неясна, докато учените не откриват серия от събития в Южния океан, които водят до издигане на топла и солена вода от дълбочините.

До 2023 г. този процес вече е довел до загуба на лед, равна на площта на Гренландия, задълбочавайки тенденцията.

„Морският лед в Южния океан помага за движението на глобалната океанска циркулация“, обяснява д-р Адитя Нараянан, океанограф от Университета в Саутхемптън. „От 2015 г. насам регионът претърпя огромна трансформация с екстремна загуба на лед около континента.“

По думите му първоначално се натрупва топлина в дълбоките слоеве под леда, след което силни смесвания на водните маси изкарват тази топлина на повърхността. Така се създава самоподдържащ се цикъл, при който водата остава твърде топла, за да се възстанови ледът.

„Това е тревожно, защото масовата загуба на морски лед дестабилизира океанските течения и ускорява затоплянето на планетата по-бързо от очакваното“, допълва той.

Изследователите комбинират сателитни наблюдения и климатични модели, включително данни от Националния център за данни за сняг и лед (NSIDC) и измервания от радиометъра AMSR2, използван от Японската космическа агенция JAXA.

Тези инструменти позволяват проследяване на морския лед целогодишно, дори през облаци и тъмнина.

Данните са обработени чрез модела Southern Ocean State Estimate, разработен в Океанографския институт „Скрипс“. Той комбинира физични закони с реални наблюдения за температура, соленост и ледено покритие, за да отразява възможно най-точно състоянието на океана.

Според анализа процесът започва около 2013 г., когато силни ветрове издигат към повърхността топла и солена дълбоководна маса, известна като Circumpolar Deep Water.

През 2015 г. тези ветрове засилват смесването и ускоряват топенето на леда, особено в източната част на Антарктика. До 2018 г. системата достига точка, при която топлата вода вече възпрепятства образуването на нов лед и процесът започва да се самоподдържа.

В Западна Антарктика допълнителен фактор са атмосферните промени — включително облачност и затопляне, които допринасят за значителна загуба на лед между 2016 и 2019 г.

„По-нови наблюдения показват, че части от Западна Антарктика, особено около Антарктическия полуостров, отново изпитват ниски нива на морски лед в определени сезони“, посочва д-р Нараянан.

„Това не е просто регионален проблем — антарктическият морски лед действа като огледало на Земята, отразявайки слънчевата радиация“, казва д-р Алесандро Силвано, съавтор на изследването.

Загубата му може да наруши океанските течения, които съхраняват топлина и въглерод, да ускори глобалното затопляне и да отслаби ледниковите шelfове, които задържат ледниците на сушата.

Учените предупреждават, че човешката дейност е основен фактор, който засилва ветровете и процесите зад тези промени.

„Ако тези тенденции продължат, планетата може да навлезе в продължителен период с ниско морско ледено покритие“, казва проф. Алберто Навейра Гарабато.

„Ако това се задържи до 2030 г. и след това, океаните могат да се превърнат от стабилизатор на климата в мощен двигател на глобалното затопляне.“ | БГНЕС