"Благодаря на Ружди за хубавите думи, защото за мен това е най-голямата награда. Крайните резултати винаги се виждат, но работата е трудна. Много е сложно да тренираш човек с увреждания, защото се страхуваш да не му навредиш повече и физически, и психически. Той преживя много контузии, тялото му е като на войник, който се връща от фронта. Всяка една контузия и аз съм я преживявал. Той е моето дете в спорта", обяви Радостин Тодоров, треньор на параолимпийския шампион в хвърлянето на гюле от Париж 2024 Ружди Ружди, предаде репортер на БГНЕС.

"При Ружди е много важно да има режим на хранене. Преди да започнем да тренираме, той ядеше по веднъж на ден. Не че неговата майка не му готви вкусни манджи, но той е изключително злояд. Беше много трудно докато свикне да се храни сутрин, обед и вечер", обясни Тодоров.

"Надяваме се на поне още една Параолимпиада да участваме. Ние не искаме просто да участваме, а да постигаме сериозни резултати. Ружди вдига много сериозни тежести и винаги има риск, не можем да прогнозираме, но се надяваме да изкараме още един цикъл", каза още специалистът.

"Благодаря, за втори път получавам награда за Спортист на месеца. Това показва, че вървим в правилната посока и ни мотивира за още успехи. Освен да си пожелая късмет и липса на контузии, искам да благодаря на моя треньор. Започнах от нулата, той ме научи на всичко. Заради него съм тук днес", сподели самият Ружди.

"Той ми беше казал, че ако го слушам и правя каквото ми казва, ще стана световен и европейски шампион, дори олимпийски рекордьор. Слушах и изпълнявах всичко. След 2013-а, когато останах осми, той ми каза, че трябва да кача килограми, за да стана по-силен. Следващата година станах европейски шампион, след това бях първи във всички състезания до Олимпиадата в Рио", продължи олимпийският шампион.

"Готвим се за Олимпиадата в Лос Анджелис и нова титла, но само времето ще покаже дали ще успеем", каза още Ружди. 

"Не съм суеверен. Не обичам много да говоря по телефона преди състезание и си обувам първо десния чорап и дясната обувка, но не го правя нарочно", разкрива атлетът.

"Бях готов за по-добър резултат, но и времето не ми го позволи. Беше дъждовно. Дано в Лос Анджелис да подобря олимпийския рекорд, защото само той ми липсва", завърши Ружди. | БГНЕС