Лидерите на Европейския съюз обсъдиха дали блокът трябва да засили търговската си защита срещу нарастващия поток от китайски стоки, който според Брюксел представлява екзистенциална заплаха за европейската индустрия и работните места.

В ЕС се оформя все по-широк консенсус, че съюзът е станал прекалено зависим от Китай, което го прави уязвим както към икономически натиск, така и към евентуални сътресения във веригите за доставки. През миналата година търговският дефицит на ЕС при стоките достигна около 360 милиарда евро, като китайският износ значително е надхвърлил европейския.

„Търговските ни отношения с Китай достигнаха момент, който изисква рестарт. Не конфронтация, а възстановяване на баланса“, заяви еврокомисарят по търговията Марош Шефчович.

На вечерята на европейските лидери в Брюксел основна тема беше какви инструменти вече има на разположение ЕС, за да се справи с този дисбаланс, както и дали са необходими нови механизми и мерки. Европейската комисия настоява именно за разширяване на търговския арсенал на съюза. Разговорите се разглеждат като тест докъде е готов да стигне ЕС в защитата на собствената си икономика, преди лидерите да дадат насоки на Комисията за следващите ѝ действия.

Въпреки че европейските столици са единни в диагнозата на проблема, те са разделени относно подхода за справяне с него. Няколко лидери подчертаха, че преди предприемането на по-твърди мерки Брюксел трябва да потърси решение чрез диалог с Пекин.

Ирландският министър-председател Михол Мартин призова за „съдържателен диалог“ с Китай, особено по въпроса за свръхпроизводството и усещането, че голямо количество продукти се изливат на европейския пазар, което вреди на местната индустрия.

Испанският премиер Педро Санчес зае още по-помирителна позиция.

„Имаме нужда от приятели, нуждаем се от балансирани отношения, трябва да бъдем прагматични и да изграждаме мостове както с големите икономики, така и с потенциални съюзници като Китай“, заяви той пред журналисти.

Една от обсъжданите възможности е създаването на нов инструмент, който да позволява налагането на секторни мита – например върху химическата индустрия или зелените технологии – по подобие на американския подход.

Френският президент Еманюел Макрон призова за създаването на „европейски еквивалент на Section 301“ – търговския механизъм, който президентът Доналд Тръмп използва за въвеждането на широкомащабни мита. Според Макрон европейският суверенитет е поставен на карта.

Германия досега беше предпазлива, тъй като икономиката ѝ е особено изложена на риск от евентуални китайски ответни мерки. Испания също се стремеше да избягва напрежение, тъй като разчита на китайски инвестиции. Въпреки това Берлин изглежда постепенно се доближава до френската позиция. Германски представител заяви, че страната е „отворена“ към нови инструменти, ако те се окажат необходими, стига да не бъдат насочени срещу конкретни държави. Канцлерът Фридрих Мерц обаче отказа да коментира темата за Китай пред медиите в Брюксел.

Ирландският премиер предупреди, че Европа трябва внимателно да прецени последиците от евентуалните нови механизми.

„Достатъчно устойчиви ли сме, за да се справим с всичко това?“, попита той.

Безпокойството от нарастващото влияние на Китай не се ограничава само до ЕС. На Запад се засилват опасенията за доминиращата роля на Пекин при редкоземните минерали, използвани в електронната индустрия, а темата беше включена и в дневния ред на срещата на Г-7 във Франция тази седмица.

Брюксел често подчертава необходимостта от честна конкуренция и посочва, че китайските компании се ползват с несправедливо предимство благодарение на мащабните държавни субсидии. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие между 2005 и 2024 г. китайските фирми са получили между три и осем пъти повече държавна подкрепа от компаниите в страните членки на организацията, като това е определено като „консервативна оценка“.

Въпреки засилващата се решимост, ЕС не показва желание да предизвика широкомащабна търговска война с Китай. Опасенията от ответни действия не са без основание.

След като през 2024 г. Европейският съюз наложи по-високи мита върху китайските електромобили, Пекин отвърна с антидъмпингови мита върху европейския коняк. Китайските власти също предупредиха, че ще предприемат ответни мерки, ако ЕС въведе правила, които изключват определени продукти, произведени извън съюза, от участие в обществени поръчки.

Въпреки напрежението Брюксел продължава да разчита на диалога. Марош Шефчович е поканил китайския министър на търговията Ван Вентао на разговори в Брюксел по-късно този месец, с надеждата ескалацията да бъде избегната чрез преговори, макар че представител на ЕС не потвърди официално предстоящото посещение. |БГНЕС, АФП