Груповата фаза на Световното първенство приключи. 16 национални отбора вече напуснаха турнира, но и сред тези, които продължават напред, има футболисти с много негативни изяви. 

Предлагаме ви класация на 10-те играчи, за които това Световно се превърна в истински провал:

Темба Зване (Република Южна Африка)
Полузащитникът на „Минесота Юнайтед“ се отличи с феноменално включване като резерва в първия мач срещу Мексико (0:2). Зване влезе в игра в 61-вата минута, а в 84-тата получи директен червен картон, след като удари с ръка в лицето мексиканския национал Роберто Алварадо. Това се случи в напълно безобидна ситуация, когато южноафриканците организираха атака пред наказателното поле на съперника.

В крайна сметка Зване получи наказание от три мача. Освен двубоите от груповата фаза Темба пропусна и историческия за Република Южна Африка осминафинал срещу Канада.

Патрик Шик (Чехия)
Носещият фланелката с номер 10 в чешкия национален отбор трябваше да бъде лидерът на атаката, но, както и целият тим, се провали на Световното първенство. В първите два мача нападателят на „Байер“ отправи едва два удара към вратата (и двата срещу Република Южна Африка), а за решаващия мач с Мексико остана на резервната скамейка.

В срещата с Южна Корея (1:2) Шик имаше възможност да излезе сам срещу вратаря, но прекалено дълго се нагласяше за дългото подаване на Владимир Цоуфал и защитникът на съперника успя да пресече топката. Срещу Република Южна Африка (1:1) Патрик два пъти стреля с глава от отлични позиции – първия път по чудо не уцели вратата, а втория изпрати топката право в ръцете на вратаря.

Дарвин Нунес (Уругвай)
Напоследък с шампиона на английската Висша лига за сезон 2024/25 се случват неприятни неща. В „Ливърпул“ заради многобройните си пропуски той се превърна в интернет мем, а в „Ал-Хилал“ беше изваден от състава за втората половина на първенството на Саудитска Арабия заради ограниченията за чуждестранни футболисти.

Въпреки това Марсело Биелса повика Нунес за Световното първенство, където той сякаш получи шанс отново да блесне и да напомни за себе си на европейските клубове. След дългия период без игрова практика през клубния сезон обаче беше ясно, че Дарвин едва ли се намира в оптимална форма.

В мачовете срещу Саудитска Арабия и Кабо Верде (в който се появи чак в 70-ата минута) Нунес не отправи нито един удар към вратата. В решаващия двубой срещу Испания (0:1) той се отличи с две напълно необясними решения: първо, останал сам срещу вратаря на „Ла Фурия Роха“ Унай Симон, вместо да стреля, подаде с пета, а малко по-късно опита безнадежден удар от собствената си половина с надеждата да изненада излезлия напред страж.

Фернандо Муслера (Уругвай)
Но най-големият антигерой за уругвайците се оказа 40-годишният Муслера. Преди 16 години той пазеше във всички мачове на Уругвай на Мондиал 2010, когато „урусите“ достигнаха полуфиналите.

Това обаче беше отдавна и в Южна Африка. В Северна Америка Фернандо допусна сериозни грешки при всеки един от четирите гола, които Уругвай инкасира, преди да отпадне още в груповата фаза.

Срещу Саудитска Арабия Муслера изби топката пред себе си и подари идеална възможност на Абдулела Ал-Амри, който се разписа при добавката.

В двубоя с Кабо Верде вратарят на „Естудиантес“ първо не успя да спаси далечния удар на Кевин Ленини, а при втория гол необяснимо напусна вратата си в опит да пресече подаване.

Срещу Испания Муслера не успя да улови удара на Алекс Баена и топката се озова в мрежата. Търпението на Биелса се изчерпа и на почивката той смени опитния страж.

Калиду Кулибали (Сенегал)
Някога един от най-добрите централни защитници в петте водещи европейски първенства, а днес футболист на „Ал-Хилал“, Кулибали изигра изключително слаба групова фаза. Той носи вина за пет от шестте гола, които Сенегал допусна на този етап от турнира.

Стигна се дотам, че в решаващия мач срещу Ирак, в който африканците на всяка цена не трябваше да допускат гол, Калиду остана на резервната скамейка през всичките 90 минути.

В негова защита може да се отбележи, че вече е на 35 години и не е нещо необичайно да не успее да догони ускорението на Брадли Баркола. Много по-трудно обаче може да се обясни „асистенцията“ му за норвежеца Маркус Педерсен.

Елиес Схири (Тунис)
Това Световно първенство се превърна в истински кошмар за Тунис. „Орлите на Картаген“ напуснаха турнира с три загуби и обща голова разлика 2:12.

Трудни времена преживя и капитанът на отбора, футболистът на „Айнтрахт“ Схири. При резултат 1:2 срещу Швеция, в първия мач на тунизийците на Мондиала, Елиес реши да се надиграва с Александер Исак непосредствено пред собственото наказателно поле. Нападателят на „Ливърпул“ му отне топката, а заедно с нея и шансовете на Тунис да изравни.

В двубоя срещу Нидерландия (1:3) още в третата минута Схири си отбеляза автогол, което сериозно усложни задачата на своя отбор да спечели поне точка в последния си мач.

Мухиб Шамах (Тунис)
Вратарят на тунизийския „Клуб Африкен“ понесе най-сериозните критики след същия мач срещу Швеция. Скандинавците отправиха седем точни удара, а Шамах допусна пет гола.

Така приключи участието му на Световното първенство. Сабри Лямуши беше заменен като селекционер от Ерве Ренар, а през следващите два мача на вратата застана Аймен Дамен.

Фредрик-Андре Бьоркан (Норвегия)
Селекционерът на Норвегия Столе Солбакен реши да даде почивка на титулярите в мача срещу Франция и заложи на резервите. Сред тях беше и крайният защитник на „Будьо/Глимт“ Фредрик Бьоркан.

Първото полувреме обаче се превърна в истински кошмар за него. Носителят на „Златната топка“ Усман Дембеле, който играеше по неговия фланг, отбеляза хеттрик само за 32 минути. На почивката Солбакен прецени, че това е достатъчно за Бьоркан и го замени с Педерсен.

В първите два мача на Норвегия в групата Бьоркан остана неизползвана резерва и е малко вероятно да го видим и в елиминационната фаза.

Игор Тиаго (Бразилия)
Позицията на централен нападател отново се оказа проблем за „селесао“, затова в първия мач на турнира Карло Анчелоти заложи на нападателя на „Брентфорд“, който през миналия сезон във Висшата лига отбеляза 22 гола.

Дебютът на Игор Тиаго на Световното първенство обаче беше разочароващ. За 62-те минути срещу Мароко (1:1) той отправи само един удар към вратата, като от добра позиция улучи право в стража. Още в началото на срещата не успя и да засече отлично центриране на Винисиус.

След този мач Игор Тиаго повече не се появи на терена. Матеус Куня спечели битката за титулярното място, а негов резерва стана Ендрик.

Макс Крокомб (Нова Зеландия)
Вратарят на „Ол Уайтс“ отрази 11 удара по време на Световното първенство, но допусна 10 гола. Толкова инкасира и Махмуд Абунада от Катар, но катарският страж направи 16 спасявания. Така, според статистиката, Крокомб се оказа най-слабият вратар в груповата фаза на Мондиала.

Действително, ако в някои ситуации беше действал по-уверено, новозеландците вероятно щяха да завършат с по-добра голова разлика. Въпреки това вратарят на английския „Милуол“ заслужава похвала за две отлични спасявания срещу Белгия и Египет, когато успя да отрази удари отблизо на Шарл Де Кетеларе и Зизо.|БГНЕС