Астрономите откриха водни пари, които се вихрят в близост до близка звезда, което показва, че планетите, които се формират около нея, може би някога ще могат да поддържат живот.

Младата планетарна система, известна като PDS 70, се намира на 370 светлинни години от нас, съобщава Си Ен Ен. Звездата в центъра ѝ е на около 5,4 милиона години и е по-хладна от нашето Слънце. Около нея обикалят две известни планети газови гиганти, а изследователите наскоро установиха, че една от тях, PDS 70b, може да споделя орбитата си с трета планета „брат и сестра“, която се формира там.

Звездата е заобиколена от два различни диска от газ и прах - съставките, необходими за формирането на звезди и планети. Вътрешният и външният диск са разделени от разстояние от 8 милиарда километра. Газовите гиганти се намират в тази празнина, където обикалят около звездата.

Средноинфрачервеният инструмент на телескопа Уеб откри следи от водни пари във вътрешния диск, на по-малко от 160 милиона километра от звездата. Астрономите смятат, че вътрешният диск е мястото, където биха могли да се образуват малки, скалисти планети, подобни на тези в нашата Слънчева система, ако PDS 70 е нещо подобно на нашата Слънчева система. В нашата система Земята обикаля на разстояние 150 милиона километра от Слънцето.

Изследване, в което подробно са описани откритията, публикувано в списание „Нейчър“.

„Виждали сме вода в други дискове, но не толкова близо и в система, в която в момента се събират планети. Не можехме да направим такъв тип измерване преди Уеб“, казва в изявление водещият автор на изследването Джулия Пероти, постдокторант в Института по астрономия "Макс Планк" в Хайделберг. PDS 70 е сравнително стара за звезда, която е домакин на планетообразуващ диск.

Мистерия на водните пари

Астрономите бяха изненадани да открият водни пари в близост до звездата, като се има предвид нейната възраст. PDS 70 е сравнително стара за звезда, която е домакин на планетообразуващ диск.

Количеството газ и прах в тези дискове намалява с времето поради активността на звездата или защото материалът се струпва, за да образува планети. Досега не е забелязвана вода в планетообразуващ диск на такава възраст, което накара астрономите да смятат, че водните пари не биха могли да оцелеят при звездната радиация за толкова дълъг период от време и че всички скалисти планети, които се формират там, ще бъдат сухи.

Не са открити планети, които да се формират във вътрешния диск, но са открити всички необходими съставки. Наличието на водни пари предполага, че планетите биха могли да съдържат вода под някаква форма. Само времето ще покаже дали планетите се формират и дали са потенциално обитаеми за живот.

„Откриваме сравнително голямо количество малки прахови зърна. В комбинация с откритите от нас водни пари вътрешният диск е много вълнуващо място“, казва в изявление съавторът на изследването Ренс Уотърс, професор по астрофизика в университета Радбуд в Нидерландия.

Но откъде се е появила водната пара?

Възможно е водородните и кислородните атоми да се комбинират, за да образуват водни молекули във вътрешния диск, или ледените прахови частици да се движат от по-хладния външен диск към горещия вътрешен диск, което води до превръщането на леда в пара.

Водната пара вероятно е останала стабилна въпреки близостта си до звездата, защото прахът я предпазва от разпадане под въздействието на ултравиолетовата радиация на звездата. Изследователският екип планира да наблюдава системата с Уеб още в бъдеще, за да разкрие допълнителни тайни при оформянето на планетарна система.

„Това откритие е изключително вълнуващо, тъй като изследва областта, в която обикновено се формират скалисти планети, подобни на Земята“, казва в изявление съавторът на изследването Томас Хенинг, директор на Института по астрономия „Макс Планк“. /БГНЕС