"Центърът за развитие и политики" проведе публична дискусия свързана с предизвикателствата и възможностите за преодоляване на настоящата политическа криза. В дебата участваха генерал Константин Попов, политолозите - проф. Тодор Танев и проф. Антоний Гълъбов, Цветанка Андреева, социологът Иво Желев, доцент д-р Петър Моллов, предаде репортер на БГНЕС.

Дискусията беше проведена в навечерието на извънредните парламентарни избори на 2 октомври, когато кризите и въпросителните пред управлението на държавата стават все повече.

Свидетели сме на безпрецедентна по характер и време политическа дестабилизация, която рефлектира в институциите, държавната власт и икономиката. Най-голямото предизвикателство през октомври ще бъде свързано със сформирането на парламентарно мнозинство и ефективно правителство. От това ще зависи стабилността на държавата и обществото ни в краткосрочен и дългосрочен план.

Добавя се и фактът, че освен вътрешно-политическите проблеми България вече е част от променящия се свят. Ясно е, че руската война в Украйна атакува целия световен ред. Редом със своите съюзници България е изправена пред новите предизвикателства, които атакуват ценностните ориентации и геополитическата стабилност в държавата, в региона ни, в Европа.

В този контекст проведената дискусия имаше за основна цел да потърси и определи факторите на стабилност в този проблемен период. Обсъдени бяха възможностите да бъде прекратена спиралата на кризата и стабилизирането на държавата и управлението.

Оформиха следните основни измерения в които бяха посочени оздравителните фактори на стабилност.

В сферата на институциите - За да се избегне единствено прилагането на палеативни мерки, които временно ще замъглят кризата се изисква дългосрочна визия за възстановяването на политическия диалог в обществото в която рамка да бъдат обсъдени смислени и адекватни промени. Това включва и политически разговор за отстраняване на дефекти които Конституцията от 1991г. носи. Това би довело да създаване на ясно разделение и баланс на властите. Подобна дискусия трябва да обслужи националните интереси на България свързани с утвърждаване на Демокрацията. Идеята за конституционните промени не бива да бъдат използвани за установяване на лични политически режими и затвърждаване на еднолична власт, която оспорва демократичния правов ред, в това число и идеята за концентриране на властта в държавата в президента. Политиците трябва да структурират нов диалог със сериозен план и теми за промяна. Отправяните политически послания към обществото от началото на кризата, преди година и половина не създават обществен ресурс за подкрепа и обединение. Те фрагментират обществото и избирателната активност се срива.

В контекста на разрастващата се криза, в сферата на обществения интерес би следвало да се обсъжда идентичността, като политическа култура и позициониране на България, като част от Европа в противопоставянето Русия – САЩ, Запад. Европеизацията на България трябва да се осъществява в актуалните измерения на новите предизвикателства. От гледна точка на политическата култура следва да се изгражда правно съзнание на българските граждани, като бариера пред недемократични политически процеси. Търсенето на съгласие в интересите и ценностната система е първата основа от която трябва да тръгне преодоляването на кризата.

Настоящата политическа криза в България поставя в риск демокрацията. Това е и най-голямата опасност за държавата и обществото. Кризата трябва да бъде преодоляна в дългосрочен политически план, като бъдат предложени идеи за устойчиви промени пред обществото. Само така кризата няма да се превърне в конфликт.

Сдружението "Центърът за развитие и политики" в поредица от мероприятия ще продължи да следи и анализира обществено-политическите процеси в държавата с цел да бъдат разработени и подпомогнати успешни практики за преодоляване на наболелите кризи. /БГНЕС