Държавата подпомага дейността на развъдните организации, за да може стадата да имат добра продуктивност.

Така министърът на земеделието Георги Тахов коментира мерките, които ведомството предприема, за да ограничи зависимостта на преработвателите от вносните суровини, предаде БГНЕС. Парадокс, но в последните години броят на млекодайните крави у нас намалява, а в същото време производителите и преработвателите разширяват постоянно продукцията си.

Като цяло секторът на млякото се характеризира с най-големи дисбаланси не само в България, но и в целия ЕС. До март 2015 г.  ЕС е прилагал квотна схема за кравето мляко, която е предотвратявала срива в изкупните цени и свръхпроизводството на мляко във фермите. След освобождаването на пазара през 2015 г. последваха кризи в цените на млякото в целия ЕС, което пък доведе до постоянно намаляване на  броя на млечните крави във всички европейски държави, обяснява министърът. 

За съжаление, тенденцията за намаляване на кравите продължава и в България и днес, а процесът беше допълнително ускорен по време и след Ковид-пандемията заради силното поскъпване на енергоизточниците, които са огромно перо в преработката на млякото.

Като част от общия европейски пазар, българският сектор на млякото в ценово отношение следва кривата на цените в Европа. В страната навлиза друго мляко, произведено в ЕС, но и България изнася за европейски страни.

След исторически високите изкупни цени на млякото през 2023 г.  заради недостига на суровина, в момента пазарът е спокоен, изкупните цени се движат около и малко под средните за ЕС.

Млечното животновъдство отнема най-много разходи за ветеринари и хигиенни изисквания за сграден фонд и оборудване, както и огромна първоначална инвестиция. Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони у нас да 2027 г. представя подкрепа чрез редица интервенции, завършва Тахов. IБГНЕС