Мнозинството от хора са с ниска дигитална образованост и имат страх от технологиите.

Това заяви в интервю за БГНЕС IT журналистът Светлин Желев по повод това, че България се нарежда на 55 място от общо 64 разглеждани държави в световната класация на Института за развитие на мениджмънта за 2023 по отношение на дигиталната конкурентоспособност.

Дигитализацията не е застъпена в българското образование, като се започне още от детската градина. „В училищата има някакви програми за дигитална грамотност, но те са вече с десетина години назад от това, което трябва да са“, каза Желев и допълни, че децата се самообразоват със социалните мрежи и с игри, което не води до никаква продуктивност.

По думите му работодателите могат да правят повече за дигиталните умения на своите служители. „Предприемачите са малка част от нашето общество, която в това отношение дърпа всички останали, но те са много малко на база на цялото население. Ние просто като общество сме доста назад“, отбеляза IT журналистът.

Желев подчерта, че например на възрастните хора в Северозападна България дигиталното им е чуждо, дори плашещо. Друг пример, който даде журналистът е, че все още има хора, които се редят на опашки, за да си платят сметките на каса и това невинаги се дължи на необразованост, а много пъти е резултат от страх. „Но именно този страх също води до това всички хора да са притеснени от технологиите и да не учат повече за тях и да не могат да се възползват, и резултатът е налице“, каза той.

При всички тези нови дигитални умения, човек трябва да учи буквално всеки ден, иначе изостава. „Идеята на страни като Швейцария и САЩ е постоянно да провокират хората да ползват новите неща. Създават нови възможности за хората, а освен това образованието развива и дигиталните умения в студентите, които след това са служители“, допълни Желев.

IT журналистът заяви, че за дигитално правителство се говори от 20 г. Той даде пример с това, че едва тази година човек може да си плаща глобите от КАТ дигитално, докато в развитите държави, които са в топ 10 на класацията, тези технологии работят абсолютно автоматично и изобщо няма човешко участие.

Желев коментира, че България е далече от това, но добрата новина е, че се приближаваме.

Според него и в момента се дават доста финансови средства за образованието, но резултатът няма да дойде незабавно, а след около 10 г. „Много усилия трябва да полагаме, ако искаме да достигнем до страни като Швейцария, Естония – като започнем от електронното управление и се стигне до възможностите на един пенсионер да може да борави с новите неща и да не се страхува“, каза още той.

IT журналистът обърна внимание, че всеки, който иска да е конкурентоспособен и иска да бъде желан от работодателите, трябва да учи нови неща всеки ден, да ги предлага на работодателите си и нещата ще се случат. Желев е на мнение, че онова, което много ни спира е „бюрократичност в обществената сфера“, а „в личния живот страх от новите технологии“.

Според него няма нито една сфера, в която дигиталните умения да не правят бизнеса по-конкурентоспособен, по-привлекателен и по-ефективен.

Желев определи като добра новина разработения от INSAIT първи български изкуствен интелект – BgGPT, който от 1 март ще бъде достъпен и безплатен за българските потребители. Той открои, че отново човек трябва да има дигитални умения и интерес, за да може да го използва.

IT журналистът обясни как вижда бъдещето на България в технологичния свят. „Ние сме уникални хора и в момента, в който отпадне този страх от новото, мисля че нещата ще се получат още по-добре отсега“, смята той, но открои като голям проблем разделението, което има в държавата между едни активни, добре образовани хора, опитващи се да се конкурират в тази класация и да са първи в нея, и други, които са като изключени от обществото, но те много бързо биха могли да наваксат.

Желев заключи, че както е важно да знаем азбуката, също толкова важна е и дигиталната грамотност, която е бъдещето и човек трябва да се учи ежедневно. /БГНЕС