Българските граждани очакват тази реформа. Това даже не е реформа, това е едно естествено развитие на системата към това индивидуалните партиди на хората да растат по-бързо, към това таксите на хората да бъдат намалени и към това да има различни възможности за младите хора и хората, които имат повече инвестиционен интерес, да получат повече срещу парите си.

Това заяви пред журналисти в парламента Светла Несторова от Българската асоциация на дружествата за допълнително доброволно пенсионно осигуряване във връзка с това какво се случва с парите във втория пенсионен фонд и по какъв начин ще бъдат инвестирани средствата на хората, предаде репортер на БГНЕС.

„Българските граждани очакват тази реформа – тя се обсъжда от толкова отдавна и на толкова много нива, толкова много е коментирана, че непрекъснато българските граждани задават въпроси кога ще се случи", отбеляза Несторова.

Ако на второ четене мине предложението за създаване на мултифондов модел за допълнително пенсионно осигуряване, по думите ѝ, това означава, че пенсионните фондове ще трябва да предложат различни профили за инвестиране на своите клиенти. „Това означава, че когато човек е по-млад, има повече инвестиционен интерес, парите му могат да бъдат инвестирани по-динамично и да му носят по-висока доходнос. 3 години преди пенсия всички задължително отиваме в консервативен профил, където цел вече е да се съхранят изградените през годините натрупвания и човек да може да разчита на парите си за пенсия", обясни тя и отново подчерта, че има огромно обществено очакване за тази реформа.

Несторова се надява, че съдържателният разум ще надделее над политическите боричкания и този закон ще мине през следващия час и половина.

Несторова изброи и трите инвестиционни профила, които компаниите ще трябва да предложат – динамичен, балансиран и консервативен. „Динамичен означава, че средствата ще бъдат инвестирани много повече и в по-голям процент в книжа с променлив доход, които зависят от движенията на пазарите, но съответно са и по-доходни. Балансираният фонд ще бъде наполовина книжа с променлив доход и наполовина книжа с фиксиран доход, каквито са облигациите и държавните ценни книжа, и там доходността е по-умерена, но съответно и чувствителността към движенията на пазара е по-ниска. А консервативният фонд ще прилича на спестовна касичка, място, където парите изчакват момента на пенсиониране – там почти не носи доходност, но за сметка на това не се влияят от движенията на пазара", поясни тя.

Несторова отбеляза, че логиката е, че когато човек има 40 години хоризонт да спестява за своята пенсия, е редно, че през по-голямата част от този период тези пари да носят повече доходност, а накрая да се насочим към сигурността. „Гражданите ще могат да избират това. Гражданите, които се чувстват несигурни или искат да останат в досегашната хипотеза, където парите, както виждате, вече почти 30 години стоят, умножават се и се увеличават без да бъдат подлагани на особени рискове, също ще имат възможност да изберат да останат както досега", каза още тя. I БГНЕС