На 11 юли международната общност ще почете жертвите на геноцида в Сребреница, предаде специалният пратеник на БГНЕС в Босна и Херцеговина Димитър Русков.
Преди точно 29 години (юли 1995 г.) в босненския анклав сръбските сили, командвани от генерал Ратко Младич и Радован Караджич, избиват само за няколко дни над 9000 души. До днес са открити телата на над 7000 от тях. Те са погребани в Поточари. Стореното е най-голямото клане на цивилни в Европа след Втората световна война. Някои жени губят своите син, съпруг и баща едновременно.
На 23 май 2024 г. т.г. Общото събрание на ООН прие резолюция, с която утвърждава 11 юли като международен ден за отдаване на почит на жертвите на геноцида. Вносители бяха Германия и Руанда. България беше съавтор на резолюцията.
На 8 юли около 5000 души тръгнаха в "Поход на мира" от Незук към Поточари, за да отдадат почит на хилядите убити мъже и момчета. Малцина оцелели поведоха множеството.
За днес е обявен траур във Федерация Босна и Херцеговина. По обяд ще бъдат погребани още 14 жертви. Най-младата от тях е била на едва 17 години през 1995 г. Всяка година биват откривани още останки.
В същото време се очаква днес парламентът на Сърбия да ратифицира Декларацията за защита на националните и политическите права и общото бъдеще на сръбския народ.
Документът беше приет на съвместно правителствено заседание между Сърбия и Република Сръбска /РС/, което се проведе в рамките на Всесръбския събор на 8 юни в Белград. Сръбският президент Александър Вучич и лидера на босненските сърби Милорад Додик лично подеха кампанията за отричане на геноцида, извършен преди три десетилетия. Призивите за отделяне на Сръбска от БиХ връщат горчивите спомени сред местното население.
***
По време на войната в Босна и Херцеговина /БиХ/ (1992-95 г.) десетки хиляди бошняци от околните райони, бягащи от атаките на босненските сръбски сили срещу техните градове и села, търсят подслон в Сребреница. В продължение на три години босненските сръбски сили обсаждат анклава и го обстрелват. Те контролират пътищата за достъп и възпрепятстват международната хуманитарна помощ като храна и лекарства. Хората лагеруват по стълбищата и коридорите на жилищни сгради, в коли и в обществени сгради като училището и спортния център, докато други изобщо нямат подслон и се скупчват навън при температури, които падат до -25ºC през нощта през зимата.
През април 1993 г., когато градът е подложен на танков и артилерийски обстрел от сърбите, Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 819, обявяваща Сребреница за „безопасна зона“.
Две години по-късно, на 11 юли, армията на босненските сърби, водена от генерал Радко Младич, превзема Сребреница, което кара десетки хиляди бежанци да избягат в комплекса на холандските сили в Поточари в покрайнините на града.
Миротворците се оттеглят безславно в базата на ООН, заедно с хиляди бежанци, предимно жени и деца.
Настоявайки мюсюлманското население в Сребреница да се предаде, Младич обещава, че тези, които свалят оръжие и се подчинят, ще бъдат пощадени.
„Аллах не може да ви спаси, но Младич може“, казва осъденият в Хага военнопрестъпник пред Ибрахим Нуханович, цивилен преводач мюсюлманин, по време среща няколко часа преди началото на клането, която е записана на видео.
В следващите няколко дни следва систематично изтребление от босненските сърби. Телата на жертвите са захвърлени в масови гробове. По-късно сърбите изравят много от тях и ги препогребват, за да скрият следите. Оцелелите се броят на пръсти. | БГНЕС