Сушата увеличава концентрацията на микроорганизми, резистентни към антибиотици, в почвата, което може да окаже значително въздействие върху общественото здраве, сочи ново проучване.

Изследователи от Калифорнийския технологичен институт (Caltech) в САЩ искали да отговорят на един въпрос: възможно ли е промените в естествената среда, от която произхождат антибиотиците, да способстват за развитието на резистентност? Отговорът им: регионалната суша е силно свързана с разпространението на антибиотичната резистентност в клинични условия в повече от 100 държави, съобщи „Евронюз“.

Антимикробната резистентност (AMR) е нарастваща заплаха, отговорна за повече от 35 000 смъртни случая годишно само в ЕС. Тя възниква, когато бактериите, вирусите, гъбичките и паразитите вече не реагират на антимикробните лекарства. Въпреки че това е естествен процес, който протича с течение на времето чрез генетични промени в патогените, той се ускорява бързо поради човешката дейност, главно поради неправилната употреба и прекомерното използване на антимикробни средства.

„Сушите създават същите ефекти като прекомерната употреба на антибиотици в клиничната практика: и двете водят до селекция за антибиотична резистентност“, каза Даян Нюман, професор по биология и геобиология в Калифорнийския технологичен институт. Тя добави, че „поразителната корелация“, открита в изследването, мотивира разработването на по-добри и по-бързи диагностични методи в клиничната практика, както и разработването на нови терапевтични подходи.

Антибиотиците са открити за първи път още през 40-те години на миналия век в експерименти с почвени микроорганизми, при които е установено, че естествени продукти, произвеждани от един почвен организъм, възпрепятстват растежа на друг, отбелязват авторите.

Макар че много от тези природни продукти оттогава са били модифицирани и превърнати в лекарствата, които се предписват днес, почвата остава един от най-големите източници на нови производители на антибиотици — среда, толкова богата на микроорганизми, че според оценки 99% от нейните микробиологични обитатели все още не могат да бъдат култивирани в лабораторни условия.

Според изследователите, въпреки че много антибиотици произхождат от почвени микроорганизми, все още не е добре разбрано как промените в околната среда на почвените екосистеми могат да способстват за развитието на резистентност.

Водещият автор на проучването, Сяою Шан, е разработил компютърна програма за изследване на публични набори от данни за микробни последователности в почвени проби, търсейки гените, които позволяват производството на различни антибиотици.

Използвайки клинични данни от 116 държави и набори от данни за земните площи, обхващащи САЩ, Китай и Европа, както и различни видове земеползване – включително обработваеми земи, пасища, гори и влажни зони – изследователите установили, че средната честота на антибиотичната резистентност в болниците е силно свързана с местния индекс на суша.

Как сушата води до антибиотична резистентност?

Изследването показва, че ключовият механизъм, предизвикващ резистентност при суша, е ефектът на концентрация: когато почвата изсъхне, естествените антибиотици, присъстващи в нея, стават по-мощни в останалата влага. Но сушата засяга антибиотиците и по по-фини начини. Физическият стрес, на който бактериите са подложени при сухи условия, може да промени ефективността на антибиотиците срещу тях.

Продължителните периоди на суша също могат да променят скоростта на разграждане на някои антибиотици в почвата, в зависимост от конкретния антибиотик; по-ниските нива на влажност могат както да забавят, така и да ускорят този процес.

„Ние постоянно влизаме в контакт с почвата, било то по време на отдих или просто чрез вдишване на прах. Важно е да се отбележи, че бактериите са способни да си прехвърлят гени помежду си, а е известно, че гените за резистентност към антибиотици се прехвърлят с висока честота. При наличието на трилиони бактерии в околната среда това е значително явление“, заяви Шан.

Защо тези констатации са тревожни?

Прогнозите относно антимикробната резистентност и сушата в световен мащаб не са оптимистични. „Силната корелация между сушата и клиничната антибиотична резистентност е тревожна, като се имат предвид очакваните климатични промени“, пишат авторите.

Според проучване от 2024 г., публикувано в The Lancet, се прогнозира, че между 2025 и 2050 г. 39 милиона смъртни случая ще бъдат пряко свързани с антимикробната резистентност. В същото време прогнозите сочат, че до края на века в сухите райони може да живеят до 5 милиарда души.

Според учените резултатите, свързващи сушата с антибиотичната резистентност, подчертават значението на подхода „Едно здраве“ – принципът, който направлява действията в областта на здравеопазването, основавайки се на взаимната свързаност между здравето на хората, животните, растенията и околната среда.

„С нарастването на климатичната нестабилност подобни интегративни подходи ще бъдат от решаващо значение за предвиждане и смекчаване на глобалната тенденция на антибиотичната резистентност“, заключават изследователите. | БГНЕС