Студените потапяния се превърнаха в една от най-популярните уелнес тенденции през последното десетилетие. Знаменитости, спортисти и инфлуенсъри ги свързват с по-бързо възстановяване, по-добър метаболизъм, повече енергия и дори по-дълъг живот.

Много учени обаче предупреждават, че научните доказателства не подкрепят голяма част от тези твърдения, съобщи National Geographic. 

Денис Блонден, физиолог от канадския Университет в Шербрук, изследва реакциите на човешкото тяло към студа повече от 20 години. Той признава, че студените потапяния могат да имат положителни ефекти – например да повишат бодростта, да подобрят настроението и да създадат усещане за общност, но смята, че около практиката се разпространяват твърде много преувеличени обещания.

Изследванията показват, че ледените бани след силови тренировки могат дори да забавят изграждането на мускули, тъй като потискат възпалителните процеси, които са част от естественото възстановяване на организма. Няма убедителни доказателства и че студената вода води до значително отслабване, повишаване на тестостерона или удължаване на живота.

Учените обръщат внимание и на рисковете. Рязкото излагане на студ предизвиква силна реакция на организма – ускорен пулс, повишено кръвно налягане и стрес за сърдечно-съдовата система. Това може да бъде опасно за хора със сърдечни заболявания, високо кръвно или други здравословни проблеми.

Въпреки това специалистите не отхвърлят напълно практиката. Студените потапяния могат да бъдат полезни в определени ситуации, например при спортисти по време на състезателни периоди, когато целта е бързо намаляване на мускулната болезненост.

Експертите съветват да не се прекалява – по-студено и по-дълго не означава непременно по-добре. Според изследователите няколко минути са достатъчни, а водата не трябва да бъде прекалено ледена. Най-важното е потапянето да се прави безопасно и да не замества основите на доброто здраве – редовните тренировки, качествения сън и балансираното хранене.

„Студените потапяния не са нито чудодейно лекарство, нито безсмислена мода“, обобщават учените. | БГНЕС