Кулата е висока 13,4 метра и е по-голямата от двете запазени средновековни кули в центъра на града, намиращи се близо до кметството. Предполага се, че е построена през XVІІ век. В края на ХІХ век е трансформирана в часовникова кула.

Името е изключително интересно и има две теории за неговия произход. „Месчет“, „мечет“ и „месцит“ са форми на произношение на думата, която все още се използва от някои тюркски народи за джамия. Другата теория е свързана с писмен доклад на католическия епископ Филип Станиславович. Той разказва, че имало семейство, приело исляма, което носело името Мисчии. Те били потомци или роднини на местни владетели от прабългарски и кумански произход – Шишмановците.

Подобни отбранителни кули, като част от укрепени жилища, се строят в цяла Европа през Средновековието, като процесът продължава и по българските земи през османския период. Тези кули са били обитавани от турски спахии, паши и бейове и са били поставяни в един от ъглите или в средата на крепостна стена. На латински са се наричали kastrum domini – крепостта на господаря. Враца е единственият български град, който е имал две, вместо една, укрепени кули от османския период.

Достъпът до нея е бил осигурен чрез подвижен мост или стълба, висока няколко метра. По този начин кулите са били добре защитени срещу атаки, тъй като стълбата може лесно да бъде премахната в случай на заплаха.

Входът на кулата на Мешчиите първоначално е бил от западната страна, на височина над два метра. Впоследствие тази врата е зазидана с камъни и новият вход е отворен от източната страна на нивото на земята. Стените на кулата са с дебелина 1,8 метра. Тя има приземен и още три етажа, разделени с гредоредни конструкции и използвани за живеене. До тях се стига по дървена стълба. Интересното е, че на всеки етаж има камина.

Третият етаж е пригоден за отбрана – има специални съоръжения в ъглите и в средата на стените. Три от тях стърчат като еркери, поддържани от скоби, с отвори между тях, предназначени за изливане на горещи течности върху врага. Третият етаж е покрит с купол от дялани камъни, разположен върху четири арки. Кулата има 12 мазгала (огнища). І БГНЕС