31% е общата инфлация в икономиката и здравеопазването в периода от края на 2021 до края на 2025 г. 

Това заяви икономистът от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) Стоян Панчев на пресконференция, свързана с цените и инфлацията в здравеопазването, предаде репортер на БГНЕС. 

Председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) проф. д-р Николай Брънзалов даде старт на пресконференцията в централата на БЛС. 

"БЛС е домакин на днешното събитие. Днес ще дадем думата на икономическите експерти Аркади Шарков и Стоян Панчев", каза Брънзалов. Двамата експерти представиха резултатите от проучването тема "Цени и инфлация в здравеопазването", обхващащо инфлация и изоставане на цените в здравеопазването; регулирани/свободни цени и ефекти върху здравните услуги и доплащането; влошаващи се средносрочни тенденции при разходите за здравеопазване – демография, иновативни терапии и изкуствен интелект. 

"Цялата здравна система е стъпила на демографията", заяви Панчев. 

По отношение на инфлацията в здравеопазването се намираме в един специфичен проинфлационен период, подчерта експертът. Той обърна внимание, че Националният статистически институт (НСИ) не обхваща цялата система в здравеопазването, като поясни, че данните от НСИ не обхващат клиничните пътеки, които са 65% от разходите. 

"31% е общата инфлация в икономиката и здравеопазването в периода от края на 2021 до края на 2025 г.", каза още Панчев. 

От своя страна Аркади Шарков отбеляза, че това, че инфлацията спада като темп, не значи, че цените тръгват надолу. 

През 2025 г. общо 207 клинични пътеки (77% от всички) имат нужда от увеличение в цената, за да достигнат до справедливата си стойност. При обеми от 2025 г. цените на клиничните пътеки трябва да нараснат със 77% до 3,26 млрд. евро, за да бъде достигната справедлива цена, спрямо договорената от 1,84 млрд. евро за 2025 г., стана ясно още от проучването. 

"Повече нужди, по-малко платци", се очертава да има до 2060 г. вследствие на демографската криза, като коефициентът на възрастова зависимост ще скочи от 37% на 66%.  

В заключение Панчев отбеляза, че ще трябват инвестиции в човешки капитал, а Шарков добави, че оттук насетне с оглед на това, че престоят избори, народните представители трябва специфично да обърнат внимание на тази сфера. Брънзалов пък допълни, че българските лекари са изпълнявали и продължават да изпълняват своя професионален дълг.

"Останах неприятно изненадан в размера на икономическия дефицит, който изпитва българското здравеопазване. Политическата обстановка е нестабилна. Надяваме се на политически разум. Съвсем скоро ще влезем в предизборна кампания. Едва ли ще има партия, която няма да заяви, че здравеопазването е приоритет", подчерта той. 

"Диалог има, подкрепа няма" – така д-р Брънзалов отговори на въпроса има ли подкрепа от страна на управляващите за вдигане на потребителската такса. | БГНЕС