Ирански търговци и собственици на магазини проведоха втори пореден ден на протести, след като националната валута на страната се срина до ново рекордно дъно спрямо щатския долар. Видеоклипове в социалните мрежи показват стотици участници в демонстрации на улица Саади в центъра на Техеран, както и в квартал Шуш, в близост до главния Голям базар на столицата – място, което изигра ключова роля в Ислямската революция от 1979 г., довела до свалянето на монархията и идването на ислямистите на власт.

Търговците затвориха магазините си и призоваха и други да направят същото. Полуофициалната информационна агенция ILNA съобщи, че много фирми и търговци са преустановили дейността си, въпреки че част от магазините са останали отворени.

Няма информации за полицейски акции, но според очевидци мерките за сигурност по време на протестите са били засилени.

На 28 декември протестните събирания бяха ограничени до два големи пазара в централната част на Техеран, където демонстрантите скандираха антиправителствени лозунги.

Рязко обезценяване на валутата

На 28 декември иранският риал се срина до 1,42 милиона за един долар. Ден по-късно курсът беше около 1,38 милиона риала за долар.

Обменните курсове на иранската валута варират силно в зависимост от това дали се използват официалните или свободните пазарни данни. На международните валутни платформи еврото се търгува за около 49 000 риала – курс, който отразява строго контролирания официален валутен режим на Иран, до голяма степен недостъпен за обикновените иранци.

За разлика от това, курсът на свободния пазар – който обикновено се цитира от местни търговци и международни медии – е значително по-слаб. Там еврото се разменя за над един милион риала, или около 150 000 томана, което подчертава дълбоката разлика между държавно определяните курсове и реалната стойност на валутата „на улицата“ на фона на инфлацията, санкциите и изтичането на капитали.

Бързото обезценяване засилва инфлационния натиск, води до повишаване на цените на храните и другите стоки от първа необходимост и допълнително натоварва бюджетите на домакинствата – тенденция, която може да се задълбочи заради промяна в цените на бензина, въведена през последните дни. Дали хиперинфлацията е на прага?

Според държавния статистически център инфлацията през декември е достигнала 42,2% на годишна база, което е с 1,8% повече спрямо ноември. Цените на хранителните продукти са се повишили със 72%, а разходите за здравеопазване и медицински услуги – с 50% спрямо декември миналата година, сочат официалните данни. Много критици възприемат тези показатели като знак за приближаваща хиперинфлация.

Съобщения в официалните ирански медии посочват, че плановете на правителството да увеличи данъците през иранската нова година, която започва на 21 март, са породили допълнителни опасения.

По времето на ядреното споразумение от 2015 г., което доведе до отмяна на международните санкции в замяна на строги ограничения върху ядрената програма на Иран, официалният курс на валутата беше около 32 000 риала за долар.

Напрежението със САЩ натоварва икономиката

Споразумението се разпадна, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп едностранно изтегли страната си от него през 2018 г. Съществува и несигурност, свързана с риска от подновяване на конфликта след 12-дневната война през юни, в която участваха Иран и Израел.

Много иранци се опасяват и от възможността за по-широка конфронтация, която би могла да въвлече и САЩ, което допълнително засилва тревогите на пазарите.

През септември ООН възстанови санкциите срещу Иран, свързани с ядрената му програма, чрез механизма, описван от дипломати като „snapback“. Тези мерки отново замразиха ирански активи в чужбина, прекратиха оръжейните сделки с Техеран и наложиха санкции, свързани с балистичната ракетна програма на страната. | БГНЕС