По време на разкопки на забравен замък в Южна Германия археолози откриха малко средновековно съкровище – шахматен кон, шестстенен зар и четири фигурки с формата на цвете. Предметите са били погребани под срутена стена в продължение на близо хиляда години и са запазени почти непокътнати, пише National Geographic. 

Шахматният кон, украсен с издълбани очи и грива, е датиран от XI-XII век – период, когато шахът тепърва набира популярност в Европа и бързо се превръща в любимо занимание на благородниците.

От Индия до Европа

Шахът възниква в Индия през VI век под името „чатуранга“, а по-късно се разпространява през Персия и ислямския свят. В Европа достига през X и XI век чрез Испания, Сицилия и кръстоносните държави.

Един от най-ранните документирани европейски шахматни комплекти е споменат през 1008 г., когато графът на Уржел Ерменгол I завещава кристални шахматни фигури на манастир в Прованс.

Любимата игра на средновековния елит

Шахът се вписва идеално в живота на благородниците, които разполагат с все повече свободно време. Играта не само предлага интелектуално предизвикателство, но и отразява структурата на феодалното общество.

Между XI и XIII век фигурите постепенно придобиват познатия европейски облик – визирът се превръща в кралица, слонът в епископ, а колесницата в топ. Конят и пешката запазват първоначалните си роли.

От замъците към градовете

С времето шахът се разпространява извън аристократичните среди и става популярен сред търговци, занаятчии, еврейски общности и странстващи музиканти. Играта е практикувана и от жени, като често е представяна в средновековното изкуство като част от ухажването.

Макар през XIV век картите постепенно да изместват шаха като най-популярно развлечение, играта остава една от най-влиятелните в европейската история.

Откритите в замъка Бургщайн фигури дават ценна информация за ранното разпространение на шаха в Европа, а за тях вече са създадени триизмерни дигитални модели, които могат да бъдат изследвани от учени и любители по целия свят. | БГНЕС