Общото събрание на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще избере на 7 юли, нов ректор на най-старото и най-престижно висше училище в България. Вотът ще определи кой ще довърши мандата за периода 2023–2027 г., след като досегашният ректор проф. Георги Вълчев беше избран за министър на образованието и науката, предаде репортер на БГНЕС.

За поста ще се състезават трима кандидати – деканът на Физическия факултет проф. дфзн Георги Райновски, председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация проф. д-р Елиза Стефанова и деканът на Факултета по науки за образованието и изкуствата проф. дпн Милен Замфиров. Новоизбраният ректор ще поеме управлението на университета до края на настоящия мандат.

Проф. дфзн Георги Райновски е декан на Физическия факултет от 2019 година. Завършва магистратура по атомна физика и докторантура в Софийския университет, а научната му кариера включва изследователска работа в Техническия университет в Дармщадт, Германия, както и в Щатския университет на Ню Йорк в Стоуни Брук. В периода 2012–2019 г. ръководи катедра „Атомна физика“ във Физическия факултет.

Проф. д-р Елиза Стефанова е председател на Националната агенция за оценяване и акредитация и дългогодишен преподавател във Факултета по математика и информатика на Софийския университет. В продължение на два мандата е заместник-ректор на университета с ресор информационни дейности и академичен състав. Автор е на над 120 научни публикации и повече от 20 учебници и учебни помагала по информатика и информационни технологии. Участвала е в десетки национални и международни образователни проекти и има значителен принос към развитието на дигиталното образование у нас.

Проф. дпн Милен Замфиров е декан на Факултета по науки за образованието и изкуствата от 2019 година. Професор по специална педагогика и доктор на педагогическите науки, той има богат академичен и професионален опит като преподавател, учен и ръководител на научни и образователни инициативи. Основател е на Академията за деца към Софийския университет и на Центъра с лаборатория за изследване на аутизма. Автор е на повече от 300 научни публикации и е носител на редица престижни отличия, сред които наградата „Питагор“ за 2024 година за утвърден учен в областта на социалните и хуманитарните науки.

Основан на 1 октомври 1888 година като Висше училище, Софийският университет „Св. Климент Охридски“ поставя началото на модерното висше образование в България. Първоначално обучението започва само в Историко-филологическото отделение, а още през следващите години са открити Физико-математическото отделение и Юридическият факултет. С приемането на Закона за Висшето училище през 1894 година се утвърждават академичната автономия, самоуправлението и принципите на модерното университетско образование, които доближават институцията до водещите европейски университети.

През 1904 година Висшето училище официално се преобразува в университет, а през следващите десетилетия академичната му структура непрекъснато се разширява. Между 1918 и 1923 година са открити Медицинският, Агрономо-лесовъдният, Богословският и Ветеринарно-медицинският факултет. До отбелязването на своята 50-годишнина през 1938 година Софийският университет вече е утвърден европейски университет със седем факултета, десетки институти, клиники и научни семинари, превърнал се в един от водещите научни центрове на Балканите.

След промените в структурата на висшето образование през втората половина на XX век част от факултетите поставят основите на самостоятелни висши училища, а други впоследствие отново стават част от университета. Днес Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е най-старото и най-авторитетното висше училище в България, с 16 факултета и три департамента, в което се обучават десетки хиляди студенти. В продължение на близо 140 години университетът е сред водещите центрове за образование, научни изследвания и подготовка на поколения учени, общественици и държавници, оставили траен отпечатък върху развитието на България. І БГНЕС