Дивите животни не реагират по един и същи начин на човешката дейност. Ново проучване от Ботсвана показва, че някои видове са много по-предпазливи около хората от други, което се отразява на начина, по който се движат в споделените с хората територии.

Изследването установи, че слоновете са много по-склонни да избягват хората от животни като бабуини, антилопи или водни кози. То е проведено от еколога Марли Тъкър от Университета Радбоуд и е публикувано в списание Integrative Conservation.

Изследователският екип е искал да разбере как различни животни използват коридорите за диви животни – области, които позволяват на животните да се движат между местообитанията си – когато тези коридори преминават през земеделски земи или градски среди.

За целта учените са използвали камери-капани, поставени по коридорите в Ботсвана. Тези камери, активирани от движение, са записвали движенията на десет вида африкански бозайници, включително слонове, бабуини, хиени, импала, куду, черна антилопа, брадавичести прасета и водни кози.

След това изследователите анализирали кога тези животни преминават през коридорите и как техните движения са се припокриват с човешката дейност.

Резултатите показват, че много животни се опитват да избягват хората, като променят времето на придвижване. Както в селскостопанските, така и в градските райони, повечето диви животни използвали коридорите главно през нощта или в ранните сутрешни и вечерни часове. По това време човешката дейност е по-малка, което намалява вероятността от срещи.

Въпреки това, поведението на животните варира значително от вид до вид. Някои животни се чувствали по-спокойни в близост до хора от други. Бабуините, хиените, импалите, кудутата, черните антилопи и водните кози имали по-голяма вероятност да се движат по коридорите по същото време като хората в селскостопанските райони. За разлика от тях, слоновете избягвали да бъдат активни, когато има хора наоколо.

Интересното е, че слоновете също били по-склонни да пътуват по селскостопански коридори, отколкото по градски. Проучването установи, че те са с около 22% по-склонни да използват коридори, които преминават през земеделски земи. В същото време, брадавичести прасета и водни кози се срещали по-често в коридори, разположени в градски райони.

Тези разлики подчертават важно предизвикателство за опазването на дивата природа. Коридорите за диви животни често се създават, за да помогнат на животните да се придвижват безопасно между местообитанията си, но проучването показва, че не всички животни ги използват по един и същи начин.

Според Тъкър, при планирането на коридори за опазване на природата трябва да се отчита как всеки вид реагира на човешката активност. Някои животни ще променят поведението си, за да избягват хората, докато други изглеждат по-малко засегнати от човешкото присъствие.

Тъй като населението на Африка продължава да нараства и все повече земя се използва за селско стопанство и градове, разбирането на тези разлики става все по-важно. Ако коридорите не са проектирани внимателно, някои видове могат да престанат да ги използват изобщо.

Изследователите отбелязват, че защитата на маршрутите за придвижване на дивите животни ще изисква гъвкави решения, които отчитат уникалното поведение на различните животни. Чрез адаптиране на дизайна на коридорите към нуждите на множество видове, природозащитниците могат да помогнат тези важни пътища да останат ефективни в един бързо променящ се свят. | БГНЕС