Когато през 1948 г. в древно езерно дъно в Германия е открит 125 000-годишен скелет на слон, прободен с дървено копие, се приема, че неандерталците, обитавали Европа по онова време, не са достатъчно развити, за да ловуват толкова масивна мегафауна. Скептиците твърдят, че копието, намерено сред костите в езерното находище при Леринген, вероятно е попаднало там по геоложки причини, а не чрез човешка намеса. В продължение на 78 години останките са разглеждани повече като любопитство, отколкото като научен пробив.

Нова преоценка на доказателствата предлага различна картина, съобщава „Маями Хералд“. Скелетът носи ясно различими следи от инструменти — недвусмислени признаци на целенасочено убийство. Авторите на изследването изтъкват, че първоначалните учени, работили върху т.нар. слон от Леринген, са изхождали от погрешното допускане, че всякакви следи от разфасоване са изчезнали. Става дума за класически пример за научен пропуск, отбелязва Иво Верхайен, зооархеолог в Държавната служба за културно наследство на Долна Саксония в Хановер и водещ автор на публикацията. „Никой не е открил нищо, защото никой не е търсел истински“, допълва той.

Повалянето на огромен слон — най-едрият сухоземен бозайник на своето време — показва, че неандерталците далеч не са били примитивни опортюнисти. Данните сочат, че тези ранни хора са използвали координирана екипна работа, за да ловуват едър дивеч 75 000 години преди появата на Хомо Сапиенс в Европа. Археологът Томас Тербергер, също от службата в Долна Саксония и съавтор на проекта, подчертава, че доказателствата представляват „ключов градивен елемент“ за разбирането на неандерталците и показват наличие на внимателно планиране и дълбоко познаване на околната среда — качества, дълго смятани за присъщи единствено на съвременния човек.

Разкопките на трупа преди десетилетия започват хаотично: местни миньори първи разкопават пластовете седимент, а впоследствие на мястото се появява училищен директор, превърнал се в любител археолог. Част от костите са прибрани от работници, липсват фотографски документи, а находката на практика е „погребана“ отново след седемгодишни съдебни спорове за правата върху нея. Забравени в картонени кутии на тавана на малък музей в съседния Верден, останките събират прах в продължение на десетилетия.

Пробивът идва едва миналата година, когато Верхайен разглежда пренебрегнатите каси. Той бързо установява, че слонът показва признаци на системно разчленяване от древни ловци. „Някои от разрезите са недвусмислени“, казва той с изненада, че толкова очевидни доказателства за пир от епохата на плейстоцена са останали незабелязани. Анализът му сочи, че животното е било мъжки индивид на около 30 години, висок приблизително 4 метра при раменете. Именно такъв самотен мъжки екземпляр вероятно е бил предпочетен като по-безопасна и изолирана цел.

Тисово копие, дълго 2.5 м, заседнало между ребрата на животното, рисува сцена на рискована близка схватка. За разлика от леките копия за хвърляне, балансът на това оръжие показва, че е било предназначено да бъде държано и забивано с голяма сила. Тербергер заключава, че неандерталците не са ловували от безопасно разстояние, а са влизали в директен сблъсък с гигантската си плячка. Той описва вероятен сценарий, при който следотърсачи преследват ранения слон до езеро, където рухването му приковава копието в земята. Мястото впоследствие се превръща в оживен център за обработка на месо.

Следите от разрязване по трупа, особено в гръдната кухина, разкриват целенасочено анатомично разфасоване. Прецизните и повтарящи се разрези, свидетелстващи за системно извличане на вътрешни органи и ценни тъкани, не могат да бъдат случайни или естествени. Изводите сочат контролирана и трудоемка дейност, което предполага стратегическо мислене и вероятно по-големи социални групи, способни да се справят с най-едрия дивеч.

Десетки остри кремъчни люспи, открити на брега при Леринген заедно с останки от разфасовани мечки, бобри и турове, насочват към сложни колективни усилия. Ловците са добили приблизително 3,5 тона месо, мазнини и органи — количество, което при съхранение би могло да изхрани малка общност през цял сезон. Гари Хейнс, почетен професор по антропология в Университета на Невада в Рино, който не участва в изследването, определя резултатите като съществена преоценка на ключов археологически обект. „Това предоставя значителни нови знания за неандерталците — хоминин, дълго смятан за тромав и зависим от мърша на едри бозайници“, казва той.

Изследването съответства на нови публикации, които разкриват изобретателните начини, по които ранните хора са осигурявали оцеляването си. Данните показват, че между 1,8 милиона и 125 000 години назад хоминините стратегически са използвали слонове, разчитайки на сложна координация в големи групи за осигуряване на висококалорична храна. Проучване аргументира, че разфасоването от Homo erectus в дефилето Олдувай в Танзания е подпомогнало развитието на мозъка чрез постоянен достъп до хранително богата енергия — месо и мазнини от мегафауна като слоновете. Статията в „Сайънс“ използва изотопни следи в емайла на фосилизирани кътници като своеобразен дневник на придвижване, показващ, че неандерталците в Германия са проследявали дългите миграции на самотни мъжки слонове.

Анализът на ясните, целенасочени следи от инструменти, оставени преди 125 000 години, позволява на учените да преосмислят праисторическите човешки предци и да задълбочат разбирането за техния начин на живот. | БГНЕС