Изборната реформа запали размириците в Нова Каледония, но протестиращите от коренното население казват, че се борят да поправят задълбочаващото се от години неравенство.

"Не знам защо съдбата ни се решава от хора, които дори не живеят тук, казва

52-годишният местен канак - който посочи името си като Майк. Той разговаря с "Гардиън" от пътна блокада северно от столицата на Нова Каледония, в часовете преди президентът на Франция да пристигне в тихоокеанската територия, която е парализирана от насилствени протести.

Демонстрациите започнаха на 13 май, предизвикани от реформите в областта на гласуването, предложени от френския парламент. В резултат на грабежи, палежи и сблъсъци загинаха шестима души, стотици бяха ранени и бяха нанесени големи щети. Размириците се случват на фона на основните проблеми, свързани с неравенството и дългогодишните усилия на Нова Каледония да получи независимост.

Гласът на местните канаки "не се чува", каза Майк.

Спешното посещение на Макрон беше, дори и по думите на собствените му съветници, "двоен залог или отказ".

Но докато той търсеше срещи отвъд политическото разделение и признаваше, че неравенствата са се увеличили, езикът му също беше показателен.

"Приоритет е връщането на републиканския ред", каза Макрон, "и това е важно".

Той напусна Нова Каледония след 18-часов престой на място, обещавайки, че реформите, които ще дадат право на глас на десетки хиляди жители, които не са канаки, няма да бъдат прокарани със сила, но ситуацията ще бъде преразгледана отново в рамките на един месец.

По отношение на пътните блокади протестиращите казват, че отлагането не е достатъчно и че реформите трябва да бъдат отменени.

"Изявленията на президента Макрон са разочароващи", каза 51-годишен канак в петък от блокада на пътя.

"Намираме се точно на същото място. Макрон продължава да оставя ситуацията да се влошава, без да направи силен жест, за да успокои нещата".

"Решението няма да дойде от държавата, то ще дойде от каледонците", заяви пред френската телевизия от Нова Каледония преди президентската визита активистът Жан-Пиер Ксови, член на подкрепящата независимостта партия FLNKS.

Макрон заяви, че силите за сигурност ще останат толкова дълго, колкото е необходимо. Говорителят на FLNKS Джими Науна обаче настоя, че присъствието на френските сили за сигурност - над 3000 души вече са на място, предимно в Нумеа и околностите ѝ - нагнетява обстановката.

"Не можеш да продължаваш да изпращаш войски само за да потушиш протестите, защото това само ще доведе до нови протести", каза той пред предаването Pacific Beat на ABC.

Непосредствен проблем за президента на Франция беше предложеният законопроект за изборна реформа, но островната територия е белязана от дълбоки неравенства; според преброяването от 2019 г. процентът на бедните сред коренните канаки, най-голямата общност, е 32,5 % в сравнение с 9 % сред не-канаките.

Тези различия са още по-ясни в статистиката за образованието и заетостта. Само 8% от канаките имат висше образование, а 46% нямат диплома за средно образование. В същото време 54% от хората с европейски произход имат висше образование, като този дял спада до 24% сред хората със смесено потекло, показва преброяването от 2019 г.

Очевидно позовавайки се на предишните усилия за разширяване на възможностите, Макрон заяви на 23 май, че "ребалансирането не е намалило икономическите и социалните неравенства, а те дори са се увеличили".

По-широката безизходица продължава процесите на искане на независимост за Нова Каледония. /БГНЕС