В политиката налагането на националистически наратив означава стремеж към международна конфронтация или има вътрешнополитическа насоченост, целяща прикриване на чужди влияния и обвързаности.

За редица европейски дипломати агресивната реторика на премиера на Северна Македония Християн Мицкоски спрямо България и Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г. представлява основен инструмент за отклоняване на общественото внимание от актуалните вътрешни проблеми и маскиране на външните въздействия.

Институционална самоблокада на европейската интеграция

Понятието е често използвано в европейския жаргон и означава нежелание на дадена страна да изпълни поети международни ангажименти. Мицкоски категорично заявява, че няма да предприеме стъпки към конституционни промени под „български диктат“ и „може да чака десетилетия като неговото правителство е готово да плати цената за това“. Основният казус пред Скопие е т.нар. „европейска преговорна рамка“ (известна като европейски консенсус от 2022 г.), която изисква вписването на българите в Конституцията на страната като условие за реално започване на преговорите за членство в ЕС. Липсата на напредък по пътя на реформи към Брюксел се обяснява с удобните „несправедливи искания“ на съседите и с липсата на гъвкавост от страна на ЕС, а недоволството на обществеността се насочва към София.

Икономически предизвикателства и дългове

Северна Македония е изправена пред сериозни структурни икономически трудности, висока инфлация и растящ публичен дълг. Вместо обвързани с европейските фондове реформи, които налагат спазване на строги правила за върховенство на закона, правителството на ВМРО-ДПМНЕ договори огромен заем от Унгария по време на управлението на Виктор Орбан. 

Постоянните антибългарска и антиевропейска реторика се използват именно да прикрият нарастващата икономическа зависимост на Скопие от алтернативни финансови съюзи по оста „Будапеща–Белград–Пекин“, чиято основна цел е отдалечаване на страната от икономическите стандарти на ЕС.

Нива на корупция и неефективна правосъдна система

Безкомпромисната борба с организираната престъпност и корупцията от времето на предишното управление, което Мицкоски често определя като „канабисова икономика“, остава само на думи. Международни доклади, включително този на Bertelsmann BTI, редовно отчитат сериозни дефицити в правораздаването в Северна Македония и силно политическо влияние върху съдебната система. Националистическата пропаганда за „запазване на македонската идентичност“ и тук намира приложение, а именно като щит срещу критиките на опозицията и гражданския сектор относно корупционни скандали, партийни назначения и неефективни реформи.

Коалиционна стабилност и вътрешноетнически баланс

Стабилното управление на ВМРО-ДПМНЕ зависи в голяма степен от коалиционните партньори, включително от албанския блок „Вреди“ и партии с просръбски или проруски профил, като формацията на вицепремиера Иван Стоилкович. Присъствието му в кабинета легитимира на най-високо държавно ниво концепцията за сръбския хегемонизъм на Балканите, известна днес като „Сръбски свят“. Стоилкович публично отрича геноцида в Сребреница, Жепа и Горажде и е явен симпатизант на режима в Кремъл. Никога не е крил близките си връзки с Москва, като редовно участва в международни форуми по сигурността в Русия, което го прави основен проводник на руското влияние в изпълнителната власт на държава членка на НАТО и декларираща желание за членство в ЕС. Сериозна загриженост относно неговото назначение, описвайки го като проводник на зловредно руско и китайско влияние, редовно изразяват евродепутати, включително в доклада на Томас Вайц в Европейския парламент от лятото на 2025 г.

Чрез националистическата агресия Мицкоски консолидира електората си сред етническите македонци и елиминира критиките, че коалицията му прави компромиси в други сфери на вътрешната политика.

Залагането на „антибългарската карта“ е продължение на старата сръбска/югославска стратегия за неутрализиране на независимостта на РСМ и блокиране на нейната евроинтеграция. Чрез създаването на външен враг се легитимира политическия застой и задълбочаващата се самоизолация от европейските институции като се мобилизира обществена подкрепа чрез примитивни емоции, вместо чрез реални икономически и социални резултати.

„Нарастващ“ евроскептицизъм

Президентските и парламентарните избори в Северна Македония през пролетта на 2024 г. осигуриха пълната власт на ВМРО-ДПМНЕ. Последва рязък завой в стратегическото позициониране и използваната от Скопие реторика. През последните две години се наблюдава нова фаза на разпространение на открити антиевропейски и прикрити проруски наративи. Те вече не са маргинално явление, ограничено до крайни субекти, а селективно се вграждат в официалния държавен дискурс от най-близките съюзници на Мицкоски в управлението, като по този начин институционализират евроскептицизма.

За разлика от Сърбия, където връзките с Москва се афишират открито, в Северна Македония управляващите поддържат официална линия на „ангажираност към европейската интеграция“. Зад тази фасада обаче се прокарва т.нар. „дискурс на разочарованието, който подкопава доверието в Брюксел“. Основните послания на премиера и неговата партия се фокусират върху тезата, че ЕС поставя „неприемливи условия“, а преговорната рамка е „капан за македонската идентичност“.

Вместо директни проруски лозунги се прилага умишлено забавяне на конституционните промени с вписването на българите в Основния закон. По този начин евроинтеграцията се самоблокира, но вината за това се прехвърля върху „недостъпния и несправедлив ЕС“ и „неприятелската България“, като се оставя „отворена врата“ за търсене на външнополитическа алтернатива. На практика тази алтернатива винаги съществува и никой в Брюксел не налага на Скопие със сила да избере западния модел на развитие. Това е въпрос на ценностна ориентация и стратегически избор, който следва да се направи и да се следва. 

Вместо това управляващите в РСМ демонстрират силно икономическо и политическо сближаване с бившия унгарски премиер Виктор Орбан и с авторитарното управление на Александър Вучич в Сърбия. И двамата са известни с проруските и прокитайските си позиции, както и с критиките си към Брюксел. Огромният заем, който правителството на Мицкоски договори от Унгария, се явява алтернативен финансов стълб, отдалечаващ страната от финансовите инструменти и условията на ЕС.

Радикалната опозиция като катализатор

Докато ВМРО-ДПМНЕ генерират институционален евроскептицизъм, радикалната партия „Левица“, която увеличи влиянието си в парламента, играе ролята на открит говорител на Кремъл. Нейни представители цинично и вулгарно изразяват анти-НАТО позиции и призовават за прекратяване на пътя към ЕС. Тази радикализация на опозицията позволява на Мицкоски да изглежда „умерен“, въпреки, че на практика прокарва сходна изолационистка политика.

Медиен комфорт и свобода на изразяване

Отклоняването на общественото внимание от вътрешните проблеми и прикриването на външните въздействия е възможно единствено при осигурен контрол върху медийната среда за усилване на политическите послания и ограничаване на възможностите на независимите СМИ. Независими анализи на информационното пространство в Северна Македония от последните години показват няколко значими момента.

Премахването на забраната за държавна реклама

Преди изборите през 2024 г. бяха направени законови промени, които премахнаха забраната за държавно финансиране на реклами в частните медии. Въведена първоначално с цел ограничаване на корупцията в медийния сектор, промяната осигури на Мицкоски по-силен контрол върху медиите, гарантирайки влиянието върху публичния наратив.

Русия като защитник на традиционните ценности

През последните две години значителен ръст бележи представянето от местни портали на Москва като пазител на православието, семейните ценности и панславизма. Същевременно Западът и ЕС се описват като „морално дегенерирали“ и като сили, чиято основна цел е да заличат македонската национална идентичност. За тази цел се използват и консервативни граждански сдружения, както и части от църковните структури.

На този фон официалната статистика на емиграция на граждани на Северна Македония към Западна Европа и към Русия и финансовите постъпления от диаспората показва огромен дисбаланс на желаещите да живеят, работят и се развиват в ЕС спрямо тези, които са готови да живеят в условията на „запазени семейни ценности“ в околията на Москва.

Пропагандата през сръбски филтър

Голяма част от дезинформационните послания в Северна Македония не идват директно от Русия, а се ретранслират и адаптират през Сърбия. Сръбскоезични таблоиди, както и регионалните офиси на „Спутник“ и RT (Russia Today) в Белград, служат като основен източник на новини за македонските онлайн медии. Това съдържание целенасочено насажда анти-НАТО и анти-ЕС настроения, представяйки Северна Македония като „жертва“ на западните геополитически игри.

Стратегическата опасност

Само за две години, от 2024 до 2026 г., антиевропейският наратив в Северна Македония еволюира от хаотични фалшиви новини до структурирана политическа стратегия. Постепенното изграждане и подхранване от Мицкоски и компания на евроскептицизма в страната са насочени към формиране на обществен консенсус, че Северна Македония няма бъдеще в ЕС, че Съюзът на най-развитите съвременни държави не заслужава присъствието в него на македонските граждани и че алтернативните съюзи с Будапеща, Белград, Москва и Пекин са далеч по-надеждни, най-вече за запазване на националния суверенитет.

Насажданият от управляващите в Скопие скептицизъм по отношение на интегрирането в ЕС обаче не се явява пречка пред тях да се възползват от предприсъединителните фондове на Брюксел по начин, по който те искат – без правила, без реформи и в ущърб на собствените им граждани. Благосъстоянието на държавата се определя от благосъстоянието на нейните граждани. Цената, която Мицкоски планира да плати с институционалната самоблокадата, на практика ще платят всички граждани на Северна Македония, които и днес търпят икономически щети и търсят спасение в чужбина.

На конференцията по сигурността в Сараево през 2024 г. експерти предупредиха, че Кремъл използва Западните Балкани като тренировъчна площадка за информационна война, включително за разпространение на дезинформация и инструментализиране на етническите и религиозните разделения. Към днешна дата Северна Македония и Сърбия са отличниците на Путин в региона, а ЕС трябва сериозно да помисли дали нереформирани чужди сателити имат място в блока. | БГНЕС

-------------------------------

Георги Пашкулев, главен редактор на Агенция БГНЕС