Скали от обратната страна на Луната променят представите за ранната история на Слънчевата система

Учените смятат, че тези уникални образци ще помогнат не само за по-доброто разбиране на историята на Луната, но и на ранното развитие на Земята.

Нов анализ на черепи на неандерталци поставя под съмнение дългогодишната теория, че съвременните хора са надделели над своите древни роднини благодарение на по-високата си интелигентност. Изследването показва, че познавателните способности на неандерталците вероятно са се припокривали в голяма степен с тези на Homo sapiens, съобщава „Scientific American“.

Неандерталците са обитавали Евразия повече от 300 000 години, преди да се появят анатомично съвременните хора. След няколко хилядолетия съвместно съществуване те изчезват, а досега една от водещите хипотези беше, че са били изместени от по-интелигентния Homo sapiens.

Новото изследване използва метод, известен като деформационно картографиране. Чрез цифрови реконструкции на вътрешната повърхност на черепите учените изчисляват обема на различни мозъчни области и ги сравняват с тези на съвременни хора.

„Не мисля, че бихме открили разлика, ако неандерталците живееха сред нас днес. Смятам, че те спокойно биха попаднали в диапазона на когнитивните способности, наблюдаван при съвременните хора“, казва ръководителят на изследването Том Шьонеман от Университета в Индиана.

Изследователите сравняват повече от десет мозъчни области при неандерталци и съвременни хора от европейски и хански китайски произход. Резултатите показват, че при някои мозъчни структури различията между двете съвременни човешки популации са по-големи, отколкото между неандерталците и днешните хора.

Учените подчертават и че по-големият обем на дадена мозъчна област не означава непременно по-високи умствени способности. Връзката между размера и интелигентността е слаба, което допълнително подкрепя тезата, че неандерталците вероятно са притежавали диапазон от когнитивни способности, сравним с този на техните съвременници.

Проучването преразглежда изводите от изследване от 2018 г., според което неандерталците средно са имали по-малък малък мозък – структура, свързана с обработката на езика, паметта и други познавателни функции. Тогава беше предположено, че това е дало еволюционно предимство на Homo sapiens.

Шьонеман обаче смята, че ако подобни анатомични различия се приемат за доказателство за по-ниска интелигентност при неандерталците, същата логика би трябвало да важи и за различията между съвременните човешки популации – заключение, което не се подкрепя от повечето съвременни научни изследвания.

Неговата хипотеза е, че неандерталците не са били надхитрени, а постепенно са се слели със съвременните хора чрез кръстосване, като гените им са били погълнати от значително по-многобройната популация на Homo sapiens.

Съавторът на проучването от 2018 г. Наомичи Огихара от Токийския университет също смята, че това „генетично поглъщане“ е допринесло за изчезването на неандерталците. По думите му обаче пълното обяснение вероятно включва и макар и минимална разлика в интелигентността, тъй като дори малки различия в когнитивните способности или поведението могат да имат еволюционно значение, натрупвано в продължение на много поколения. | БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон