2025 година в света на тениса ще приключи по традиция с отборния турнир Купа Дейвис. Но на сингъл при професионалистите нещата са вече ясни. Карлос Алкарас успя в самия край да измести Яник Синер от върха в мъжкия тенис и завърши годината като номер 1. Много любопитно е всъщност как се разви сезонът и кой на практика го приключи по-силно. Защото фамилията не е Алкарас, а Синер.

24-годишният италианец, родом от Южен Тирол, изпраща поредна силна кампания в ATP Тура. Шест титли, четири загубени финала, победител в Мелбърн и Лондон и шампион от заключителния Мастърс на родна земя в Торино. Синер доказа неоспоримо, че е един от двамата най-добри в света при мъжете. С постоянство, солидност и хладен ум. Накрая той изпусна първото място в ранглистата, но не го държеше в собствени ръце. И все пак, в сравнение с Алкарас, Синер направи по-добър край на годината, но това не се оказа достатъчно за удържане на върха. Това само показва колко са малки разликите между двамата топ тенисисти. Но Синер завърши по шампионски кампанията, след като за три месеца грабна четири титли – Пекин, Виена, Париж и Торино. Италианецът няма загуба в зала в последните две години – последната от Новак Джокович на финала в Торино през 2023.

Алкарас също беше не по-малко постоянен в изявите си на корта. Осем титли, три загубени финала, победител в Париж и Ню Йорк. Да, Карлитос позагуби от инерцията в края, когато Синер буквално летеше. Ранна загуба на Мастърса в Париж от Камерън Нори, както и поражение от големия си съперник на финала в Торино. Но той направи това, което трябваше, за да си върне върха – три поредни победи в груповата фаза, и всичко беше капарирано. Това първо място осигурява допълнителна доза самочувствие и е мотивация за конкурента да се бори за него, знаейки, че това е абсолютно постижимо при високото ниво на игра. Алкарас имаше и проблем в задното бедро, който оказа някакво влияние върху финала му със Синер в Торино – загубен въпреки неразположението на испанеца с 6-7 (4), 5-7, като той имаше пробив аванс във втория сет.

Статистиката обяснява много неща. Помоему, предимството на Алкарас срещу Синер в преките мачове може да се нарече спокойно осезаемо само заради сухите цифри – 10-6 победи за испанския суперталант. До загубата в Торино той беше в невероятна серия срещу опонента си – седем успеха в осем срещи. От финала в Пекин миналата година досега, двамата са се срещали само в мачове за трофей – Алкарас води и там с 5-2. Двамата си разпределиха титлите от Големия шлем тази година – по две за всеки, но по-голямата част от сблъсъците им отиват в испанска посока. Това се дължи до известна степен и на разнообразния тенис, който играе Алкарас. Карлос е много непредсказуем на моменти, миксира страхотно играта с тежки удари, слайсове, къси топки – изключително вариативен. Синер е като машина – ясен план за дадена среща, но с по-малко фантазия. И това се отразява статистически, а и Яник го знае много добре, след като намекна след финала на Ю Ес Оупън, че трябва да подобри неща в играта си и да стане по-трудноразгадаем за съперника, ако иска да го побеждава по-често.

Това се случи за край на годината в Торино. Да, отново малко раздели двамата, но този път това малко беше в полза на намиращия се в по-добра форма италианец, който за втора поредна година триумфира пред родна публика. А на хоризонта се задава Аустрелиън Оупън, където Синер е в серия от две титли. Алкарас никога не е печелил турнира в Мелбърн и е пределно мотивиран да го направи през 2026. „Дано си готов за следващата година, защото аз ще бъда!“, закани се испанецът след финала помежду им в Торино. До Откритото първенство на Австралия има време – около два месеца, но двамата ще загреят с демонстративен двубой помежду си в Инчеон, близо до корейската столица Сеул, за радост на местните фенове, на 10 януари. Нека не забравяме и за демонстративната надпревара в Рияд по-рано тази година, където Синер надви Алкарас и прибра умопомрачителните 6 млн. долара.

Къде е Новак Джокович, 24-кратният шампион в турнирите от Големия шлем, при всички тези анализи за доминацията на Синер и Алкарас? Отговорът е лесен – извън уравнението за най-добър в света. Не и през 2025, не и през миналата година, донякъде през 2023. Джокера е вече на 37 години и мнозина се питат кога сърбинът ще окачи ракетата. Този край на една забележителна кариера вероятно е близо, но Ноле не е развял бялото знаме. Наскоро в интервю той заяви, че винаги, когато излиза на корта, е с мисълта, че е по-добър и ще се бори за крайната победа. Разбира се, той е пределно наясно със себе си и призна, че да победи Синер или Алкарас във формат три от пет сета, за най-големите титли в спорта, е вече по-скоро мисия невъзможна. Може ли да обърка сметките на някой от двамата? При сблъсък срещу един от тях, задачата му е безкрайно сложна, но възползване от ситуация и обстоятелства – липса на един от тях в турнира, ранно отпадане, Джокович е безмилостен, когато надуши кръв. Дори при наличието на безспорно класни играчи като Александър Зверев, Даниил Медведев, Тейлър Фриц, Бен Шелтън, Алекс де Минор и други от елита на тениса.

2025 в тениса мина под шапката на Синер и Алкарас, които са неразделни след 3302 точки в мачовете помежду им - по 1651 спечелени от всеки. За поредна година. С три финала от Шлема помежду им, общо 14 спечелени титли, седем други финала, доминацията на италианеца и испанеца е налице. И изглежда скоро, поне в близко бъдеще, трудно ще се намери някой, който да я спре. Не че няма имена като 19-годишния бразилския талант Жоао Фонсека, но с всеки изминал мач и турнир, Синер и Алкарас придобиват още повече рутина и безпощадност към всеки останал, преди да се срещнат на голям финал. Такива им предстоят и през 2026, а може спокойно да видим първия от тях още в Мелбърн. | БГНЕС

Стефан Игнатов, Спортен отдел на БГНЕС.