CEPA представи по-рано тази година широка визия за интеграцията на газовите пазари от Балтийско до Черно и Егейско море, за да се възползва от радикалните промени, които в момента настъпват в Централна и Източна Европа.  

Тази визия вече започва да придобива форма.  

Много компании проучват възможности за продажба на газ, транспортиран от Балтийско море до Украйна или други съседни страни.  

Други работят за отварянето на нови коридори за пренос, които да позволят достъп до нови маршрути за доставки от юг.  

Очаква се тази тенденция да набере скорост, след като производителите на втечнен природен газ (ВПГ) от САЩ и правителствени представители от двете страни на Атлантическия океан се срещнат в Атина на 6 и 7 ноември.  

Целта е да се сключат няколко нови споразумения за доставки с регионални купувачи в Гърция, Полша и Украйна.  

След години на инерция и зависимост от руския газ, Централна и Източна Европа сега е свидетел на отварянето на редица нови коридори. Газът, който те пренасят, ще бъде евтин и в изобилие.  

Използвайки съществуващата инфраструктура, се появяват нови маршрути, които свързват терминалите за внос на втечнен природен газ в Германия, Италия, Полша, Гърция и Хърватия или местните производствени съоръжения в Румъния, Норвегия и Дания с държавите без излаз на море в региона.  

Това се дължи на няколко фактора.

Изтичането на транзитния договор на Русия с Украйна през януари и планът на ЕС за пълно премахване на руския газ до 2028 г. оставиха важна празнина.  

Преди пълномащабната си инвазия в Украйна през 2022 г. Русия осигуряваше около 45 % от общия внос на ЕС. Към 2025 г. този дял е спаднал до по-малко от 10 %, главно защото самата Русия прекъсна доставките с очакването, че това ще принуди Европа да се откаже от Украйна. Тя не успя.

Сега става ясно, че загубата на руския газ едва ли би могла да дойде в по-подходящ момент.  

Прогнозира се, че световното производство на втечнен природен газ ще нарасне, тъй като производството в САЩ и Катар ще се удвои през втората половина на това десетилетие.

От друга страна, с малки изключения, глобалното търсене на енергия е слабо, което отразява забавянето на икономиките и опасенията, свързани с геополитическата нестабилност.   

Един от редките райони, където се прогнозира ръст на търсенето, е Централна и Източна Европа, където много страни, които традиционно са разчитали на въглищата, сега са готови да преминат към природен газ като преходно гориво към пълна декарбонизация.  

Трудно е да си спомним момент в близкото минало, в който енергийните нужди на региона са били толкова добре съгласувани с множеството нови възможности за доставки.  

Въпреки това, за да се възползват напълно от предимствата на това съгласуване и да се гарантират справедливи и равни шансове за всички, страните трябва да се споразумеят по няколко конкретни въпроса. Това ще изисква високо ниво на регионална координация и готовност за промяна.  

На първо място, те трябва да разберат, че сигурността на региона се крие в неговото единство. Търсенето на един или два милиарда кубически метра в една малка източноевропейска страна без излаз на море едва ли ще привлече множество доставчици. Обаче допълнителното търсене от 430 милиарда кубически метра — очакваното потребление за целия регион през следващите 25 години — най-вероятно ще доведе до дълги опашки от кандидати, които ще се надпреварват да предложат конкурентни оферти.   

На второ място, страните от Централна и Източна Европа трябва да признаят своите недостатъци и спешно да се заемат с тяхното отстраняване.  

За разлика от Западна Европа, която разполага с развита инфраструктура за внос и пренос, както и с ликвидни, функциониращи пазари, Централна и Източна Европа е мозайка от страни с различни регулации, особености или (лоши) навици, наследени предимно от комунистическото им минало.  

Някои измерват газа в кубични метри, други в киловатчаса; някои търгуват в евро, други в местни валути; някои виждат полза в сътрудничеството със своите съседи, други се занимават с дребни кавги.  

Тези различия вече дават повод за размисъл на чуждестранните инвеститори.  

Световните производители на втечнен природен газ нямат нито времето, нито търпението да разрешават местни спорове относно измервателните станции, тарифите за пренос или спецификациите за качеството на газа, които са доминираща тема в разгорещените дискусии в региона.  

Макар да признава важността на съвместната работа, регионът трябва да изработи и конкретен план за премахване на присъщите бариери.  

Една лесна за постигане цел би било преминаването към еврото. Такова преминаване би могло да се осъществи за целите на търговията с газ много преди държавите-членки да приемат европейската валута и би спомогнало за премахване на разходите за конвертиране.  

Друга стъпка би била държавите-членки на ЕС и техните непосредствени съседи в Западните Балкани, Украйна и Молдова да прилагат правилата на ЕС по един и същи начин на граничните пунктове. Кандидатките за членство като Украйна и Молдова понякога са по-стриктни в прилагането на тези правила от съседите си, които са членки на ЕС.  

Привеждането в съответствие с нормативната уредба не струва нищо, но спомага за рационализиране на бизнес отношенията.  

Тарифите за пренос, налагани от операторите за транспортиране на газ в региона, са били основна пречка за интеграцията. Загубата на руския газ, който е плащал за използването на мрежата, подтикна регулаторните органи да увеличат тарифите до непомерни нива.  

Макар различните страни да имат различни ограничения при изчисляването на тези такси, има и много място за субективност и егоистично поведение.  

Това трябва да се промени.  

Повишаващите се разходи за енергия са болезнена точка за затруднените икономики на Европа през последните години, но много хора не виждат, че голяма част от увеличението е свързано с местните тарифи и данъци, а не с действителната цена на ресурса.  

Страните от Централна и Източна Европа трябва да координират хармонизирането на тарифите, за да гарантират, че те отразяват общите цели за сигурност на доставките, ефективност и оптимизация на разходите.  

За региона се откриват многобройни възможности. Ще намери ли той мъдростта да се възползва от тях? І БГНЕС

Аура Сабадус е старши журналист в областта на енергетиката, който пише за Independent Commodity Intelligence Services (ICIS), базирана в Лондон глобална компания, предоставяща новини и пазарни данни в областта на енергетиката и нефтохимията. Тя е също така старши научен сътрудник в програмата „Демократична устойчивост“ на Центъра за анализ на европейската политика (CEPA).