Родната къща на българския екзарх, по времето на когото е вдигната схизмата, наложена от Вселенската патриаршия на Българската православна църква, е построена през 1840 г. Стоян Попгеоргиев Шоков е роден в нея в годината на българското освобождение – 1878. Както много именити български възрожденци – борци за българска национална църква и светско образование, той завършва Киевската духовна семинария.

Огромно влияние върху бъдещия духовник оказва екзарх Йосиф І, който го постригва за монах през 1910 г. в Желязната църква „Свети Стефан“. Стоян приема името Стефан и става секретар на екзарха.

В годините на Първата световна война той учи философия в Швейцария, а след завръщането си в България през 1922 г. става Софийски митрополит. През 1945 г. е избран за третия екзарх, а малко след това Вселенската патриаршия вдига наложената на БПЦ от 1872 г. схизма, което е голяма победа за България.

През септември 1948 г. екзарх Стефан е принуден да подаде оставката си и тя е приета от Светия Синод, в края на същата година е изселен в карловското село Баня, където умира през 1957 г. Тленните останки на българския екзарх са погребани в Бачковския манастир.

Екзарх Стефан І е изключително уважаван не само у нас, но и в Израел и други страни по света заради гражданската позиция, която заема в тежките години на Втората световна война. Той е един от спасителите на българските евреи от лагерите на смъртта.

На 19 ноември 2001 г. израелският мемориален институт „Яд Вашем“ го обявява за „Праведник на света“.

Две години по-късно в Широка лъка е издигнат бюст паметник. На откриването му тогавашният израелски посланик Аврам Шарон заявява: „За българските евреи и за народа на Израел екзарх Стефан е символ на спасението, еманация на българската толерантност“.

Освен родната къща и паметника името на големия български духовник носи и читалището в Широка лъка. І БГНЕС