Украйна е изправена пред все по-сериозен недостиг на американски ракети-прехващачи „Пейтриът“, което оставя големите ѝ градове почти без защита срещу засилващите се руски атаки с балистични ракети, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.

Киев настоява западните му съюзници да ускорят доставките на ракети „Пейтриът“ от наличните си запаси, но резервите на повечето държави също са ограничени. Военният конфликт между САЩ и Иран допълнително задълбочи световния недостиг на ракети-прехващачи, а производството на нови върви твърде бавно.

Москва се възползва от отслабената украинска противовъздушна отбрана в момент, когато руската армия изпитва затруднения на фронта. Само тази седмица украинските сили не успяха да свалят нито една от 28-те балистични ракети, изстреляни срещу района на Киев, а ударите взеха десетки цивилни жертви.

„Това е последното голямо предимство на Русия. Способни сме сами да се справим с всичко останало. Но когато става дума за противовъздушната отбрана, се нуждаем от решителността на нашите партньори“, заяви украинският президент Володимир Зеленски пред съюзниците на срещата на върха на НАТО в Анкара.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в сряда, че подкрепя предоставянето на лиценз на Украйна за производство на ракети-прехващачи „Пейтриът“ на нейна територия. Киев настоява за подобна възможност отдавна, но дори при политическо одобрение ще бъдат необходими години, преди производството реално да започне.

Докато очаква западната помощ, Украйна се опитва самостоятелно да намали ефекта от руските удари. Ето шестте основни направления, по които работи Киев.

Първата задача е максимално ефективното използване на наличните системи „Пейтриът“. Украйна е изградила многослойна противовъздушна отбрана, при която различните системи поемат различни заплахи. Ракетите „Пейтриът“ се използват почти изключително срещу балистични ракети, а не срещу дронове и крилати ракети, за да не се изчерпват ограничените запаси.

По думите на експерта Джъстин Бронк от британския Кралски институт за отбранителни изследвания, за разлика от Украйна САЩ и техните съюзници в Персийския залив са използвали ценни ракети „Пейтриът“ и срещу дронове и крилати ракети, които могат да бъдат сваляни и с други средства. По оценки на Центъра за стратегически и международни изследвания само за 39 дни от конфликта с Иран американските сили са изстреляли до 1430 ракети „Пейтриът“.

Украинските военни също така са намалили броя на използваните ракети срещу всяка цел. Докато обикновено за унищожаването на една балистична ракета се изстрелват до три прехващача, Украйна често използва само един. Това увеличава риска от неуспешен прехват, но позволява ограничените запаси да бъдат съхранени за по-дълго.

Втората посока е унищожаването на руската ракетна индустрия. Освен удари по петролни рафинерии украинските сили атакуват предприятия, произвеждащи ключови компоненти за ракети. В началото на юли Зеленски съобщи за удар по завод в Пензенска област, а дни по-рано бе атакувано и подобно предприятие във Волгоградска област.

Смята се, че за тези операции Украйна използва собствено разработените крилати ракети ФП-5 Фламинго. Засега те са произведени в ограничени количества, а използваните до момента далекобойни дронове не носят достатъчно мощен заряд, за да поразяват добре защитени подземни производствени съоръжения.

Подобно на опита на САЩ и Израел във войната срещу Иран, както и на руските неуспехи срещу украинската отбранителна индустрия, унищожаването на ракетни заводи и пускови установки остава изключително трудна задача.

Третата мярка е укриването на украинското военно производство. От началото на войната отбранителните предприятия постепенно разпръснаха производството си на различни места в страната и в чужбина. Някои компании работят в обикновени жилищни сгради, а производството на украински дронове вече се осъществява и във Великобритания и Германия.

Част от производствените мощности са преместени под земята - подход, използван още по време на Втората световна война. „Най-добрата защита срещу балистични ракети е бетонът“, казва говорителят на украинските военновъздушни сили Юрий Игнат.

Четвъртото направление е търсенето на алтернативи на „Пейтриът“. Освен желанието да започне собствено производство по американски лиценз, Украйна разчита и на европейски решения.

В края на годината европейският производител MBDA трябва да започне производство на ракети „Пейтриът“ в Германия, макар и не от най-новата версия. Съществуват и други системи за противоракетна отбрана, сред които американската THAAD, британски и френски морски комплекси, както и израелски разработки, но Киев или няма достъп до тях, или те не отговарят на конкретните му нужди.

Украйна вече разполага с две версии на френско-италианската система SAMP/T, която обаче не показва очакваната ефективност срещу руските балистични ракети. Възможно е страната да получи по-нова модификация, но доставките ще изискват време.

Паралелно с това украинската компания Fire Point разработва собствена противоракетна система ФП-7. Очаква се първите летателни изпитания да започнат през лятото, но все още няма яснота кога системата може да влезе на въоръжение.

Петата линия на защита е адаптацията на цивилното население. След повече от четири години война много украинци бяха престанали да реагират на въздушните тревоги, но недостигът на „Пейтриът“ ги принуждава отново да търсят убежище.

По време на последните руски атаки десетки хиляди жители на Киев прекараха нощите в метрото, като станциите се превърнаха във временни подземни убежища, изпълнени с палатки, постелки и сгъваеми столове.

„За първи път слизам в метрото. Дъщеря ми ме убеди след нападението през май, когато сградата ни се разтресе. Не се вижда краят на всичко това. Човек си мисли, че по-лошо не може да стане. Но те всеки път показват на какво са способни“, разказва жителката на Киев Инна Олефиренко.

Последната стратегия е оказването на все по-силен натиск върху Русия чрез далекобойни удари. Киев се надява, че щетите върху руската петролна и газова инфраструктура ще принудят Москва поне да приеме частично прекратяване на огъня, което да спре взаимните атаки срещу обекти дълбоко в тила.

Досега Кремъл отхвърля подобна възможност. Руският президент Владимир Путин продължава да настоява Украйна да приеме условията на Москва за капитулация, въпреки че развитието на бойните действия поставя тази цел под все по-голямо съмнение. | БГНЕС