Харесва ли ни или не, награди като „Грами“ притежават особена тежест в музикалния свят — те могат, от една страна, да изстрелят статута на един артист до небето, но от друга, да го превърнат в мишена, обречена да се сблъска с всяка възможност за провал.

В този смисъл, моментът, в който името ти бъде произнесено под блясъка на прожекторите на церемонията, може да се окаже върхът на артистичния ти път. Но именно след това започват истинските трудности — когато трябва да докажеш, че можеш да поддържаш търговски успех, съответстващ на критическото признание. Ако си спечелил „Грами“, но не успяваш да стигнеш до първо място в класациите, циниците бързат да попитат дали изобщо си го заслужавал.

Разбира се, по-реалистичните сред нас знаят, че в живота и в музиката има нещо по-важно от наградите и от престижната позиция на върха на класациите. Все пак Боб Дилън е един от най-влиятелните и плодотворни музиканти в историята, но чак през 2020 г. за първи път оглави класациите. Истината е, че нито върховете в чартовете, нито самата награда „Грами“ са най-съществени — макар че обикновено вървят ръка за ръка.

С изключение, изглежда, на Шерил Кроу. Според изданието Фар Аут, певицата отдавна е натрупала впечатляващи постижения — 50 милиона продадени записа, място в Залата на славата на рокендрола и не на последно място девет награди „Грами“. И все пак едно отличие ѝ убягва вече десетилетия наред: първото място в музикалните класации. Данните показват, че сред носителите на „Големите четири“ категории на „Грами“ — „Албум на годината“, „Запис на годината“, „Песен на годината“ и „Най-добър нов изпълнител“ — Шерил Кроу е единствената без хит, достигнал номер едно.

Имало е време, когато Кроу бе сред постоянните гости на наградите „Грами“, връщайки се на сцената година след година. И това не беше случайно — от общо 32 номинации през кариерата си тя е спечелила девет статуетки, включително и най-престижната – „Запис на годината“ за All I Wanna Do, песента, която я изстреля към славата в средата на 90-те.

Но въпреки целия този блясък и признание, серията от номер едно хитове така и не последва успеха на нейната колекция от трофеи. Разбира се, не може да се каже, че Шерил Кроу е отсъствала от класациите – албумът ѝ Tuesday Night Music Club от 1994 г. ражда редица големи хитове като All I Wanna Do, Strong Enough и Can’t Cry Anymore, които я утвърждават като една от най-продаваните американски изпълнителки на десетилетието.

Много от тези песни се приближават опасно близо до върха, но така и не го достигат. Разбира се, в музиката никога не бива да казваме „никога“ – както доказа Дилън, успехът може да дойде в най-неочаквания момент. Но за Шерил Кроу изглежда, че деветте ѝ „Грами“ може и да се окажат нейната окончателна награда. |БГНЕС