Едни от най-красивите сгради в центъра на София са тези, в които в миналото са се помещавали банките. 
Несъмнено голямо възхищение буди красивата масивна сграда на старата Българска народна банка, разположена на улиците „Леге“ и „Княз Александър I Батенберг“. Сградата е дело на швейцарския архитект Хайнрих Якоб Майер, известен още и като Херман Майер, представител на западноевропейския архитектурен традиционализъм, творил в България в периода от 1878 до 1895 г. 
Арх. Майер е специалист по проектирането на банкови сгради и през 1888 г. печели конкурс за сграда на Българската народна банка в София, която се строи от 1889 до 1895 г. Негово дело са банковите сгради във Варна, която днес е превърната в Областна администрация, в Русе и в Пловдив, сградата на Българската академия на науките и мавзолея на княз Александър I. 
Старата централна банка се помещава на ул. „Леге“ и „Батенберг“ от 1894 г. Това е и една от най-старите сгради в столицата, запазила величествения си облик, украсена с множество декоративни елементи, колони и внушителен метален купол. 

Арх. Никола Занков прави надстройка на сградата през 1919 г., като колоните и пиластрите, които са започвали от нивото на прозорците на първия етаж, са преместени по втория и третия. 
В миналото над главния вход и под купола е имало голям герб. Върху боядисаната в жълти и бели цветове сграда днес можем да видим две женски фигури. 
Централната банка остава там до 30-те години на ХХ век, когато е построена новата модерна сграда на БНБ. 
Днес на ул. „Княз Александър I“ 12 се намира Министерството на иновациите и растежа. 
В непосредствена близост – на ул. „Княз Александър I“ 6 в София, се намира и красивата сграда на Кредитна банка, проектирана от италианския архитект Мариано Пернигони, който има безспорен принос за изграждането на Пловдив от архитектурна гледна точка. 
Сградата в столицата е построена като Доходно здание през 1897 г. По-късно в нея се помещава Кредитната банка – една от най-големите частни банки в началото на ХХ век, като сградата е завършена през 1898 г. 
Днес великолепната сграда в кремаво и бяло, с интересни прозорци с арки, колонки и капители, напомнящи средновековната архитектура, продължава да се използва като банка. Сега в нея се помещава Банка ДСК, като фасадата на сградата е изцяло прешпаклована, а елементите са коригирани като форма и покрити с консервиращ слой. 
Емблематичната жълта сграда на ъгъла на ул. „Иван Вазов“ 1 и ул. „Славянска“ 2 е построена през 1910 г. от арх. Никола Лазаров, учил архитектура във Франция и впоследствие отговорен за проектирането на редица сгради в България. 
Известната в миналото като банкерската сграда, тъй като в нея се е помещавала Централната кооперативна банка, е със статут на единична архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност с категория „национално значение“. 
Сградата притежава скулптурни фигури на титани, апликирани от двете страни на входа, както и лъвски глави. 
Арх. Лазаров работи по старата сграда на Централната кооперативна банка и през периода 1914 – 1915 г., в резултат на което е изградена частта към ул. „Раковска“. 
След скандал, свързан с провеждането на анонимен обществен конкурс за разширяването на сградата, при който, обаче, кандидатите са известни, арх. Лазаров, който, всъщност, сам повдига въпроса за това, се оттегля и така колективът на архитектите Георги Фингов и Димо Ничев печели конкурса. 

Банковата сграда на арх. Лазаров е надстроена с два допълнителни етажа, разширена е до уличната линия на „Раковска“. Пресичането на ул. „Вълкович“, известна днес като ул. „Иван Вазов“, и „Раковска“ също е подчертано – на единия от куполите три човешки фигури поддържат глобус като символ на кооперативното сдружаване. 
От своя страна пък първият архитект – Лазаров, отправя остри критики към арх. Фингов, обвинявайки го, че е загрозил облика на сградата. 
Само на една крачка разстояние – на ул. „Иван Вазов“ 3, се намира и внушителната сграда на старата Българска земеделска банка. 
Обагрената в нюанс на червеното сграда е построена през 1900 г. и заема площта между софийските улици „Раковска“, „Вълкович“, „Славянска“ и „6 септември“. 
Старата сграда на Земеделската банка е дело на архитект, за когото не се знае особено много, включително обект на спор са и неговите имена – Александър или Янко, Ставрев или Ставров. 
В периода на нейното функциониране – от 1904 до 1934 г., Земеделската банка играе ролята на една от най-значимите институции, като през 1934 г. се слива с Централната кооперативна банка и така се появява Българската централна кооперативна банка. 
В миналото старата сграда на Земеделската банка става обект на бомбардировките над българската столица, което нанася неминуема щета върху покрива, който тогава е бил още по-внушителен. 
Днес в сградата, символ на архитектурния вкус и стил, се намира административния адрес на „Холдинг БДЖ“ ЕАД.  | БГНЕС