На тази дата през 1991 година в бившата югославска република се проведе референдум, на който над 96% от гласувалите се обявиха за създаването на независима държава. Въпросът на референдума гласеше: "Дали сте за суверена и независна држава Македонија, со право на влез во иден сојуз на суверените држави на Југославија?". Така поднесено, допитването остави вратата на Скопие отворена за мощното влияние на Белград в следващите десетилетия.
Преди това, на 25 януари, македонският парламент прие Декларация за независимост. Формално независимостта бе обявена на 18 септември 1991 година, когато парламентът прие Декларация за независимост на базата на резултатите от референдума. Новата Конституция на тогавашна Република Македония бе приета на 17 ноември същата година. Част от албанската етническа общност отказа участие в референдума и подкрепа за новата конституция на младата държава. Десет години по-късно албанците подкрепиха конституционните промени, които бяха постигнати след въоръжения конфликт от пролетта на 2001 година.
***
От над 30 години България е гарант за независимостта на своята югозападна съседка и неин искрен приятел и съюзник. Българският президент Жельо Желев /1990-1997 г./ има огромни заслуги в този процес.
На 15 януари 1992 г. България бе първата държава в света, която безусловно призна Република Македония под конституционното ѝ име. Последваха заплахи и икономически грабеж от югодиктатора Слободан Милошевич. Грабежът, извършен от оттеглящата се югославска армия, се простираше от казармените мивки до македонските имоти на територията на бивша Югославия и радара на летището в Скопие.
Благодарение на усилията на президента Желев и личните му разговори с тогавашния турски лидер, президентът Сюлейман Демирел, Турция втора призна Република Македония. България направи всичко възможно, за да гарантира, че Москва и Вашингтон ще направят същото. Бившият руски президент Борис Елцин беше убеден от Желев да признае независимостта на Македония по време на едва 20-часовия си престой в София. Елцин изпрати декрета минути след като излетя от летището в българската столица. С активната външна политика на българския държавен глава Съединените щати също признаха независимостта на Република Македония по време на мандата на Джордж Буш-старши.
На 8 април 1993 година Общото събрание на ООН прие Македония като 181 пълноправен член на Световната организация. Поради съпротивата на Гърция страната бе приета като Бивша югославска Република Македония. През февруари 1994 г. Атина наложи тежко и болезнено ембарго на Македония. Благодарение на България Скопие получаваше петролни продукти и всякакви други стоки. Най-голямото „македонско“ пристанище по онова време беше българският черноморски град Бургас.
България предотврати разпокъсването на Македония по плана на Милошевич и бившия гръцки министър-председател Константинос Мицотакис. По това време президентът Желев отказа да участва в планираната тристранна среща и осуети опитите за брутална подялба.
Когато 300 000 косовски албанци бяха депортирани в Македония през пролетта на 1999 г. от режима на Милошевич, България самоотвержено подкрепи един от най-големите бежански лагери недалеч от Скопие - Радуша. През този период София проведе активна политика за предотвратяване на дестабилизацията на Македония.
По време на вътрешния конфликт от 2001 г. България подари на съседката си десетки танкове, гаубици и голямо количество друго оборудване.
В най-новата история на двустранните отношения България изигра централна роля за извеждането на западната си съседка от международната изолация след падането на режима на Никола Груевски, тогавашния лидер на ВМРО-ДПМНЕ. Само няколко месеца по-късно българският министър-председател Бойко Борисов подписа Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество с тогавашния македонски премиер Зоран Заев. Този договор отвори вратата за разрешаване на спора за името „Македония“ между Атина и Скопие с подписването на Преспанския договор, а по-късно Република Северна Македония се присъедини към НАТО.
При избухването на пандемията от Ковид-19 през 2020 г. българската дипломация в цяла Европа непрестанно оказваше пълно съдействие на македонските граждани за завръщането им у дома. Хиляди се прибраха в Северна Македония, благодарение на безусловната българска помощ.
През следващите години Европейският съюз одобри Преговорната рамка за започване на преговори за членство на Северна Македония в блока. Рамката, всеизвестна като "френско предложение", беше ратифицирана от парламентите на двете страни, но правителствата на Социалдемократическия съюз на Македония /СДСМ/, а днес на ВМРО-ДПМНЕ, и парламентът в Скопие отказаха да изпълнят споразуменията. Македонските политици установиха самоблокада по европейския път, но България продължава да бъде приятел и съюзник, гарант за независимостта, териториалната цялост и бъдещето на Северна Македония в ЕС. | БГНЕС