Миналият месец е бил най-горещият септември в историята с "изключителна" разлика, заяви наблюдателят на ЕС за климата.

Голяма част от света се измъчваше от необичайно топло време през септември. Очаква се годината да бъде най-горещата в историята на човечеството, след като през лятото в Северното полукълбо бяха отчетени най-топлите температури в света.

Средната температура на въздуха на повърхността на Земята през септември беше 16,38 °C, което е с 0,93 °C над средната стойност за периода 1991-2020 г. за месеца и с 0,5 °C над предишния рекорд за 2020 г., се казва в доклад на Службата за климатични промени "Коперник" (C3S).

Обикновено температурните рекорди се чупят с много по-малки разлики, по-близки до една десета от градуса.

В доклада се посочва, че този месец е "най-необичайно топлият" в набора от данни от 1940 г. и е с около 1,75 °C по-топъл от средния септември през прединдустриалния период 1850-1900 г.

"Преживяхме най-невероятния септември в историята от климатична гледна точка. Това е просто отвъд границите на вярата", заяви директорът на C3S Карло Буонтемпо пред АФП.

"Изменението на климата не е нещо, което ще се случи след 10 години. Изменението на климата е тук."

Безпрецедентните септемврийски температури "счупиха рекордите с изключителна сила", добави заместник-директорът на C3S Саманта Бърджис.

Средните глобални температури от януари до септември бяха с 1,4 °C по-високи в сравнение с периода 1850-1900 г., което почти наруши целта за затопляне от 1,5 °C, заложена в Парижкото споразумение от 2015 г.

Този праг е най-амбициозната цел на споразумението и се счита за съществен фактор за избягване на най-катастрофалните последици от изменението на климата.

Средната глобална температура за периода януари-септември е била с 0,05 по-висока в сравнение със същия деветмесечен период на 2016 г. - най-топлата година, регистрирана досега.

Феноменът "Ел Ниньо" - който затопля водите в южната част на Тихия океан и подтиква към по-топло време отвъд - вероятно ще доведе до това, че 2023 г. ще се превърне в най-топлата година в историята през следващите три месеца.

Учените очакват най-тежките последици от сегашния Ел Ниньо да се усетят в края на 2023 г. и през следващата година.

Въпреки че Ел Ниньо е изиграл роля за затоплянето, "няма съмнение, че изменението на климата го е направило много по-лошо", казва Буонтемпо.

Европа преживя най-горещия си септември в историята - с 2,51 °C повече от средната стойност за периода 1991-2020 г., като много страни подобриха националните температурни рекорди за месеца.

Средната температура на морската повърхност за месеца, с изключение на полярните региони, също достигна исторически максимум за септември - 20, 92 °C.

Учените твърдят, че по-високите температури на морската повърхност, дължащи се на изменението на климата, правят екстремните метеорологични явления по-интензивни, като бурята Даниел предизвика опустошителни наводнения в Либия и Гърция през септември.

Антарктическият лед остава на рекордно ниско ниво за този период от годината, докато месечното ниво е с 18% под средното, добави C3S.

Според учените от началото на индустриалната епоха океаните са абсорбирали 90 % от излишната топлина, произведена от човешката дейност.

По-топлите океани също така са по-малко способни да абсорбират въглероден диоксид, което засилва порочния кръг на глобалното затопляне и нарушава функционирането на крехките екосистеми.

"Подобно събитие е в съответствие с прогнозите, направени през последните няколко десетилетия", казва Дъг Макнийл, климатолог и статистик в Центъра Хадли на британската метеорологична служба.

"Шокиращо е, когато виждате как се чупят тези рекорди и какво въздействие има това върху живота на хората и екосистемите", каза той.

"Нашият климат е извън контрол", написа Бил Макгуайър, климатолог и професор в университета UCL в Лондон, в X.

Световните лидери ще се съберат в Дубай от 30 ноември на кризисни преговори на ООН за климата, известни като COP28, докато последиците от глобалното затопляне се ускоряват.

Ключови теми в преговорите ще бъдат намирането на консенсус за намаляване на емисиите на парникови газове, финансирането на адаптацията и смекчаването на последиците и стимулирането на възобновяемата енергия.

В сряда Организацията на обединените нации заяви, че има "различни мнения" сред страните за това как да бъдат постигнати целите от Париж, въпреки че те са съгласни, че досегашните действия в областта на климата са били недостатъчни.

Папа Франциск предупреди, че светът "се срива" заради глобалното затопляне, като призова участниците в COP28 да се споразумеят за обвързващи политики за постепенно отказване от изкопаемите горива.

"Два месеца преди COP28 - усещането за спешност за амбициозни действия в областта на климата никога не е било по-критично", каза Бърджис. /БГНЕС