Това заяви заместник-председателят на БАН проф. д-р Емануел Мутафов в интервю за БГНЕС. С него разговаряхме за произхода, еволюцията и трайното значение на Националния събор на народното творчество в Копривщица.

Съборът дължи своето съществуване на Райна Кацарова, родена в Копривщица, която е работила в Института по музика към Българската академия на науките (БАН). 

Нейната визия, подкрепена от други видни личности в сферата, беше за национален фолклорен събор– дотогава се провеждаха само регионални събития. 

Министерството на културата се включи едва по-късно, но инициативата започна изцяло в рамките на Академията и проф. Мутафов подчерта, че заслугата за това трябва да се отдаде на Райна Кацарова.

През последните 60 години учени от Института за изследване на изкуствата, от Института за етнология и фолклористика към БАН неотклонно журират тези конкурси на събора и най-важното, те документират всичко, което се случва. 

Тази работа е създала безценен архив, който позволява на съвременната публика да се докосне до автентичния български фолклор от миналите десетилетия.

Идеята на Кацарова е била да запише и предаде автентичния български фолклор, като същевременно наблюдава как той се променя с времето. 

Инструменти, които някога са се считали за неподходящи за българската традиционна музика – като акордеонът, а по-късно и тромпетът – постепенно са били интегрирани, показвайки еволюционния характер на народните традиции, като същевременно се стреми да запази автентичността.

Неочаквано вдъхновение за състезателната структура на фестивала идва от далеч извън България. 

Според проф. Мутафов, форматът на състезанието е заимстван от карнавала в Рио де Жанейро, където самба школи от цяла Бразилия се състезават за правото да участват в голямото шествие. 

По подобен начин в България аматьорски артистични групи се оценяват през цялата година в регионални кръгове, като само най-добрите се класират за участие в Копривщица.

Фестивалът в Копривщица обаче е нещо повече от музика и танци. Той включва възстановки на ритуали, разказване на истории, вицове и други елементи, които обогатяват преживяването и предлагат по-пълна картина на българското фолклорно наследство.

Проф. Мутафов заключи, че въпреки предизвикателствата и промените в поколенията, тази традиция трябва да бъде запазена. Фестивалът е не само празник, но и жив архив – свидетелство за устойчивостта и адаптивността на българската култура. | БГНЕС