Нова стъпка напред, която обаче не устройва албанците от Южна Сърбия, които продължават да се сблъскват със същите проблеми... Въпреки предишните регионални споразумения в тази област.  

През 2022 г. те възлагаха големи надежди на текста, предвиждащ признаването на дипломите. Но на практика нищо не се е променило. За тези, които са учили в университети в Косово, това често е непреодолимо препятствие, когато става въпрос за работа в родината им. "Загубих всякаква надежда, че дипломата ми от университета в Прищина ще бъде официално призната в Сърбия и че ще си намеря работа“, каза с очаяние 30-годишна жена от долината Прешево, където живее компактно албанското малцинство в Сърбия. Решила съм: ще остана при брат ми в Швейцария и ще се грижа за децата му, докато си намеря работа, допълни тя.

Тази млада жена сочи с пръст политиците в Сърбия, Косово и Европейския съюз - „всички са еднакво отговорни“. Тя желае да остане анонимна, „за да не създава допълнителни проблеми на себе си и семейството си“.  

Белград обясни, че думите „Република Косово“ на практика блокират признаването на дипломите. Невъзможно е да се разбере колко млади албанци от Сърбия не са могли да упражнят правата си: никоя институция не дава данни, се казва в репортаж на Радио Свободна Европа.

Битката се води от 2008 г., когато Косово обяви независимост. Оттогава сдруженията, политическите партии и Националният съвет на албанското малцинство в Сърбия работят усилено, за да се опитат да отблокират ситуацията, но засега без успех. В резултат на това повечето работни места в предприятията и обществените служби остават недостъпни за тях.

След демонстрацията, организирана през август миналата година, Центърът за изследвания и мониторинг (CZIM) проведе проучване сред младите албанци в Прешево, Буяновац и Медведжа относно личните им усещания за дискриминацията, с която се сблъскват. Най-често се споменаваше непризнаването на дипломите, получени във висшите учебни заведения в Косово.

"Ако документите за самоличност и регистрационните табели с надпис „Република Косово“ вече не притесняват сръбските власти, защо да ги притесняват косовските дипломи?“, пита Куйтим Садриу, директор на базираната в Прешево неправителствена организация. „Това са дипломи, за които гражданите на Сърбия са работили усилено в продължение на три, четири или повече години и благодарение на които са могли да намерят работа в родния си град“, посочи той. "Тук имаме крещяща нужда от лекари, инженери, икономисти и юристи. Държавата трябва да се бори за всеки един от тях, вместо да ги прогонва от страната с глупавите си мерки. Без диплома няма работа, а без работа няма и достойни условия на живот“, добави Кужтим Садриу, който изтъква, че "тези хора са принудени да купят билет за чужбина“.

"Ние не искаме подаяния: искаме от държавните органи да спазват Конституцията, законите и международните задължения, които ни гарантират равенство във всички аспекти на живота“, продължи той. "Нашите младежи масово заминават да учат в Косово, защото то е по-близо и много по-евтино за тях, отколкото да отидат да учат в Албания или Северна Македония“, отбеляза Невзад Лутфиу, председател на Националния съвет на албанците. С тази квалификация те нямат проблеми да си намерят работа в Германия, но не могат да работят в Сърбия!  Белградските власти настояват, че непризнаването на квалификациите от Косово не е дискриминация спрямо албанското малцинство, като твърдят, че тези, придобити в Албания и Северна Македония, са признати.

През 2011 г. Икономическият факултет в Суботица открива филиал в Буяновац, именно за да даде възможност на студентите да учат в родния си град, но броят на записалите се млади албанци продължава да намалява. Според Ненад Митрович, който оглавява Координационното бюро на Република Сърбия в общините Прешево, Буяновац и Медведжа, албанските партии използват този въпрос за предизборни цели.

"Това не е добре, тъй като може отново да породи напрежение“, каза още той и уточни, че трябва да се намери решение. "Освен непризнаването на дипломите, големият проблем за успешната интеграция на албанците е езиковата бариера“, твърди Ненад Митрович.

Дори младежите, чиито дипломи са валидирани, рядко участват в конкурси за държавни служители поради недостатъчното или никакво владеене на сръбски език. Според него нищо не е черно-бяло. По-нататък той привежда положителни примери от Южна Сърбия, които са по-малко известни на широката общественост: От 2020 г. до 2023 г. здравният център в Буяновац е наел 77 нови служители, включително 40 представители на албанското малцинство. I БГНЕС