Русия се връща постепенно, засега много бавно и почти тайно, в световния спорт. Това става ясно от последните седмици, когато Световната федерация по водни спортове разреши на страната, както и на Беларус, да участват във всички дисциплини с националните си флагове и химни. Ограниченията на практика отпаднаха напълно – включително и за отборните дисциплини. По ирония на съдбата един от първите мачове на националния отбор на Русия по водна топка трябваше да е срещу…Украйна. Украинците отказаха да играят двубоя, наричайки решението на федерацията „цинично и извън пределите на здравия разум“. Участието в турнира по водна топка е сериозен пробив в блокадата на руските спортисти след агресията на Путин срещу Украйна. До момента само в още два олимпийски спорта беше разрешено присъствието на руски спортисти - джудо и таекуондо. „Благодарим на World Aquatics за пълноправния допуск. От днес ще се състезаваме с флаг и химн. Вече можем да организираме световни и европейски първенства“, заяви ръководителят на руската федерация федерацията Дмитрий Мазепин.

Всъщност, подмолното и тайно завръщане на спортистите от Русия в елитния световен спорт започна още през септември миналата година със санкцията на МОК. Тогава олимпийският комитет обнови препоръките си за допуск на руските спортисти. А през декември направи ново уточнение: възрастните атлети могат да участват след проверка и в неутрален статут, юноши и младежи – без ограничения, включително с флаг и химн.  

Това изглеждаше като начало на глобално „размразяване“ в спорта. По същото време представители на някои зимни спортове си извоюваха правото да участват на международни състезания чрез съдилища – местни и международни. Параолимпийците пък нямаха никакви ограничения. 

Засега съпротивата срещу завръщането на руснаците е факт, при това много е силна. В момента само три федерации дават пълни права на Москва да изпраща свои спортисти – водните спортове, джудо и таекуондо. Но има важна уговорка: всеки спортист минава през проверка от етична комисия. Критериите ѝ не са публични, а отказ означава автоматична забрана за участие. 

Много международни федерации се съобразиха с препоръките на МОК  и върнаха поне юношите – с флаг и химн. Но и тук има сериозни противоречия. Няколко отборни спорта като волейбол, бейзбол, кърлинг и хокей на трева допуснаха юношите, въпреки че при мъжете състезателите с руски паспорт нямат право да участват дори и под неутрален флаг. Формално това дори съответства на препоръките на МОК, които ограничават именно отборните дисциплини. И тук идва ключовият въпрос: какво всъщност е „отбор“? Други федерации не допускат руски спортисти изобщо – нито с флаг, нито без. Сред тях са и фигурното пързаляне, и бързото пързаляне с кънки. След Олимпийските игри (където участието беше ограничено), забраната отново е в сила. От Световната федерация по кънки подчертаха, че допускът е важал единствено за олимпийските квалификации и самите Игри.

При отборните спортове ограниченията могат донякъде да се обяснят с препоръките на МОК (макар че има и изключения като волейбола). Но при индивидуални дисциплини като лека атлетика и биатлон, например, решенията често изглеждат зависими от личните отношения с ръководствата на федерациите. Докато тези фактори не се променят, реален напредък по завръщането на Русия в световния спорт трудно може да се очаква.|БГНЕС