Русия продължава да печели милиарди от износа на петрол и газ за Запада. Това показват данните, анализирани от Би Би Си. По този начин Москва продължава да финансира пълномащабната си инвазия в Украйна, включително чрез приходите от износа на въглеводороди.

Петролът и газът осигуряват почти една трета от приходите на руския бюджет и над 60% от износа му.

След руската инвазия през февруари 2022 г. съюзниците на Украйна наложиха санкции срещу руските въглеводороди. САЩ и Великобритания наложиха забрана върху вноса на петрол и газ от Русия, а ЕС наложи забрана върху доставките на суров руски петрол по море, но не и върху газа.

Въпреки това, според данни на Центъра за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух (CREA), към 29 май Русия е получила приходи от износ на гориво в размер на над 883 млрд. евро (973 млрд. долара), включително 228 млрд. евро от страните, наложили санкции.

Лъвският дял от тази сума, 209 млрд. евро, се пада на страните-членки на ЕС.

Държавите от ЕС продължиха да внасят тръбопроводен газ директно от Русия, докато Украйна не прекрати транзита през януари 2025 г. При това руският суров нефт продължава да се доставя по тръбопроводи в Унгария и Словакия.

Освен това руският газ продължава да се доставя в Европа през Турция – във все по-големи количества: според данни на CREA, доставките му през януари и февруари 2025 г. са нараснали с 26,77% в сравнение със същия период на 2024 г.

Унгария и Словакия също продължават да получават руски тръбопроводен газ през Турция.

Въпреки санкциите на Запада, през 2024 г. приходите на Русия от изкопаеми горива са спаднали само с 5% в сравнение с 2023 г., а обемите на износа са се свили с 6%, сочат данните на CREA. В същото време през миналата година приходите на Русия от износ на суров нефт са нараснали с 6%, а приходите от продажбата на тръбопроводен газ са нараснали с 9% на годишна база.

Според оценките на Москва, износът на газ за Европа през 2024 г. е нараснал с 20%, а износът на втечнен природен газ (ВПГ) е достигнал рекордни показатели. В момента половината от износа на ВПГ от Русия отива за ЕС, отбелязват в CREA.

Главата на външнополитическото ведомство на ЕС Кая Каллас заяви, че Европейският съюз не е наложил „най-строги санкции“ по отношение на руския нефт и газ, тъй като някои държави се опасяват от ескалация на конфликта, а също и защото закупуването на руски въглеводороди е „по-евтино в краткосрочен план“.

Вносът на втечнен природен газ не беше включен в последния 17-ти пакет от санкции срещу Русия, но блокът одобри „пътна карта“ за пълно прекратяване на вноса на руски газ до края на 2027 г.

Активистката от правозащитната група Global Witness Май Роснер счита, че много западни политици се опасяват, че намаляването на вноса на руско гориво ще доведе до ръст на цените на енергоносителите.

„Много правителства нямат реално желание да ограничават възможностите на Русия за добив и продажба на петрол. Има прекалено много страх от това, което това ще означава за енергийните пазари в света. Има граница, при преминаването на която енергийните пазари могат да пострадат сериозно и да бъдат изведени от равновесие“, каза Май Роснер.

Задна вратичка с преработката на нефт

Освен чрез директни продажби, част от изнасяния от Русия нефт попада в Запада след преработка в трети страни. Понякога руският нефт се разрежда със суров нефт от други страни.

CREA съобщава, че е открила три нефтопреработвателни завода в Турция и три в Индия, които преработват руски нефт и продават полученото гориво на страни, наложили санкции. Според оценките на CREA, тези заводи са преработили руски петрол на стойност 6,1 млрд. евро — за последваща продажба на страни, които са наложили санкции на руските въглеводороди.

Министерството на петрола на Индия критикува доклада на CREA, наричайки го „нечестен опит да се очерни имиджа на Индия“.

„[Тези страни] знаят, че държавите, които са наложили санкции, са готови да се примирят с такова положение на нещата. Това е вратичка. Това е напълно законно. Всички знаят за това, но никой не прави нищо, за да се бори сериозно с това“, казва анализаторът от CREA Вайбхав Рагхунандан.

Активисти и експерти твърдят, че западните правителства разполагат с всички инструменти, за да спрат потока от приходи от нефт и газ към хазната на Кремъл.

Май Роснер твърди, че забраната за износ на руски ВПГ в Европа и затварянето на вратичката за преработка на руски нефт в западни юрисдикции ще бъдат „важни стъпки в завършването на процеса на отказ на Запада от руски въглеводороди“.

Според аналитика Вайбхава Рагхунандан, ЕС може сравнително лесно да се откаже от вноса на руски ВПГ.

„50% от руския износ на ВПГ се насочва към Европейския съюз, но това съставлява само 5% от общото потребление на ВПГ в ЕС през 2024 г. Ето защо, ако ЕС реши да се откаже напълно от руския газ, това ще засегне Русия в много по-голяма степен, отколкото потребителите в Европейския съюз“, каза той. 

Дали планът на Тръмп ще проработи?

Експертите, анкетирани от Би Би Си, не се съгласиха с идеята на Доналд Тръмп, че войната в Украйна ще приключи, ако ОПЕК понижи цените на петрола.

Вайбхав Рагхунандан твърди, че себестойността на добива на суров петрол в Русия е по-ниска, отколкото в страните от ОПЕК, като Саудитска Арабия, затова те ще пострадат от понижението на цените на петрола повече, отколкото Русия.

„Саудитска Арабия никога няма да се съгласи на това. Вече са опитвали да го направят. Това доведе до конфликт между Саудитска Арабия и САЩ“, казва той.

Май Роснер твърди, че съществуват както морални, така и практични проблеми с покупката на руски въглеводороди от Запада и едновременната подкрепа на Украйна от тяхна страна.

„Сега сме в ситуация, в която финансираме агресора във война, която осъждаме, и едновременно с това финансираме съпротивата срещу войната. Тази зависимост от изкопаеми горива означава, че ние наистина сме в ръцете на енергийните пазари, световните производители на енергия и враждебните ни диктатори“, казва тя. І БГНЕС