Мюнхен
СТЕФАН ИГНАТОВ
АНТОН СТАНКОВ
Пратеници на агенция БГНЕС
----------------------------

33-ият финал в най-престижния европейски клубен турнир – Шампионската лига, ще остане завинаги в историята. До известна степен думи, превърнали се в клише, но важащи в пълна степен за това, което видяха зрителите по трибуните в спора за трофея между Пари Сен Жермен и Интер на стадион „Алианц Арена“ в Мюнхен.

ПСЖ, предварително сочен за фаворит в срещата, взе своя първи трофей с гръмкото 5:0 – веднъж история заради дебютната купа, веднъж заради головата разлика – най-голямата в историята на финалите на ШЛ. Със сигурност това бе мечтаният сценарий за старши треньора на парижани Луис Енрике, който десет години след триумфа си с Барселона в „турнира на богатите“, повтори упражнението начело на ПСЖ, който дълго време правеше какво ли не със състава си (а именно закупуване на топ играчи и събирането им с цел спечелване на надпреварата), и все удряше на камък.

Мечтан сценарий, който вероятно и мнозина от феновете на френския хегемон не са очаквали преди първия съдийски сигнал в Мюнхен. Голове на Ашраф Хакими и Дезире Дуе до 20-та минута вкараха Интер в тежко положение, от което тимът на Симоне Индзаги не просто не успя да се съвземе, а в крайна сметка напълно капитулира след нови три попадения във вратата на Ян Зомер – отново Дуе, Хвича Кварацхелия и резервата Сени Маюлу.

Но нека отдадем заслуженото на финалиста Интер и Симоне Индзаги, които остават с три трофея в колекцията, последният от които през 2010 при требъла, оформен под ръководството на тогавашния наставник Жозе Моуриньо. „Нерадзурите“, разтърсени от кончината на бившия президент Ернесто Пелегрини непосредствено преди мача, спряха последователно Байерн Мюнхен и Барселона съответно в 1/4-финалите и 1/2-финалите, демонстрирайки невероятен характер и сърце на терена, но във финала просто нямаха сили за противодействие на парижката машина. 

Двата гола до 20-та минута дадоха насока на мача за трофея, а Интер нямаше отговор цяла вечер срещу, каквото и да си говорят всички, по-класния от двата отбора към днешна дата. Индзаги и отборът му отново претърпяха разочарованието от загуба във финал на ШЛ след това преди две години, когато Манчестър Сити също грабна първа купа в историята в двубоя си с „нерадзурите“ след 1:0. Интер се бореше на три фронта – Серия А, Купа на Италия и Шампионска лига, и накрая остана с празни ръце. Това вероятно ще коства и поста на Индзаги, който е гласен за преминаване в Саудитска Арабия.

Ситуацията в другия лагер е коренно различна. ПСЖ мина последователно през три английски клуба – шампионът на Англия Ливърпул, Астън Вила и Арсенал, като и в трите сблъсъка имаше трудности, но недостатъчни за елиминирането им. Вместо това, Енрике и компания не само пристигнаха във финала със самочувствие, а го демонстрираха и на терена, правейки каквото си поискат с противника от Милано. Голяма разлика за достигането на този трофей направи привличането на Кварацхелия. Грузинският талант свърши работата си в Наполи, където стана шампион, а сега е носител и на Шампионска лига. Не бива да забравяме и посоката, в която пое Пари Сен Жермен – проект, който дълги години търсеше триумф в ШЛ със звезди, но в крайна сметка качил се на върха на Европа с отбор, съставен от равностойни и талантливи футболисти, воден от треньор като Енрике. А Килиан Мбапе пое в посока Реал Мадрид именно в търсене на бленуваната ШЛ, само за да види бившите си съотборници с купата.

Все още е рано да се каже докъде ще достигне този млад тим на ПСЖ. Подобен успех във финала – с историческа голова разлика, при това срещу корав съперник и след разочарованието от загубата от Байерн Мюнхен с 0:1 в Лисабон през 2020, показва, че парижани са готови ако не да доминират в Европа, то да бъдат в сметките за спечелване на трофея най-малко в следващите няколко години. Играчи като Дуе, който блесна на финала, Кварацхелия, Брадли Баркола, Уорън Заир-Емери имат много светло бъдеще и този резултат постави основата за може би нещо специално. 

ПСЖ се възползва и от по-лекия сезон в местната Лига 1, след като си гарантира поредна титла без много напрежение. Това насочи фокуса на играчите изцяло върху Шампионска лига, където клубът постигна голямата си цел и вече може да се нарече европейски клубен шампион. Години наред липсата на достатъчно сериозна конкуренция във вътрешното първенство играеше лоша роля за парижани, но не и този път. Някак си с Енрике начело, след неособено впечатляващото начало на сезона, Пари Сен Жермен „напипа ваксата“ и откри формулата за успех в най-престижния евротурнир. Дали ще видим французите на върха и през следващата кампания предстои да разберем, но конкуренцията винаги е налице и Енрике и компания трябва да са наясно, че този път са в ролята на преследваните, а не на преследвачите. | БГНЕС