Кристиан Шмид, натоварен от 2021 г. с надзора на Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната в Босна, „окончателно се дискредитира с опитите си да упражнява власт в Босна и Херцеговина и с факта, че прави всичко възможно, за да дестабилизира ситуацията в страната“, каза Небензя преди речта на Шмид пред Съвета за сигурност на ООН.

„Г-н Шмид няма право да говори от името на международната общност, нито да представя документи пред Съвета за сигурност“, добави той, напускайки за кратко залата, докато Шмид говореше.

Той отказа да „губи време да слуша неговите пристрастни мисли“.

Небензя се върна на заседанието след речта, но продължи да критикува Шмид, обвинявайки го, че преследва „целта да задуши всичко сръбско“ в Босна.

Появата на Шмид в ООН се случи в момент, в който Босна се сблъсква с разрастваща се политическа криза, предизвикана от неотдавнашната присъда на босненския сръбски лидер Милорад Додик по обвинения в сецесия.

От края на кървавата междуетническа война през 1995 г. Босна е разделена на две автономни части – Република Сръбска (РС) и Мюсюлманско-хърватска федерация.

Всяка от тях има собствено правителство и парламент, а слабите централни институции са единственото, което обединява страната с 3,5 милиона души население.

Додик, който е издирван по обвинения в сецесия след два неуспешни опита за арест, многократно е отказвал да се подчини на решенията на Шмид.

Шмид кза пред Съвета за сигурност, че последните месеци в Босна са „белязани от значително нарастване на напрежението, което безспорно представлява извънредна криза в страната“.

„Мога да подчертая, че виждам политическа криза, но все още нямам индикации за криза в областта на сигурността", добави той.

Председателката на тричленното босненско президентство Желка Цвиянович – представител на босненските сърби, също критикува Шмид, който има широки правомощия да се намесва в управлението на Босна.

„Това, което започна като просто превишаване на правомощията, сега се превърна в система на репресии“, заяви Цвиянович.

„Това не е нито Дейтънското споразумение, нито демокрация, и със сигурност не е правова държава. Това е диктатура, управление с укази, без контрол от съдилищата и без право на обжалване“, добави тя. | БГНЕС