Русия има много възможности да се завърне на енергийните пазари в Европа

Бизнес кулата „Лахта център“, където се намира централата на руския газов монополист „Газпром“, в Санкт Петербург.

Пазарът е пристрастен към евтините доставки.

Тъй като Европейският съюз не желае да предприеме действия, Русия разполага с множество възможности да се завърне на европейските енергийни пазари. Всичко, от което се нуждае, е малко ребрандиране.

Ако попитате някоя европейска компания дали е готова да купува руски газ или петрол, ще получите ужасяващ поглед, последван от категоричен отказ.

Ако ги попитате дали биха купили газ или нефт, които може да са руски, но се продават под друг етикет, ще разберете, че вече водят преговори за закупуването им.

Както при новите дрехи на императора, важна е приказката, която се използва, за да се прикрият сделките, които сега се сключват за продажба на евтин руски газ и нефт на доходоносните европейски пазари.

Откакто Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през февруари 2022 г., тя загуби по-голямата част от европейския си пазарен дял или заради санкциите на ЕС върху износа на петрол, или заради самонанесени вреди, като например намаляване на доставките на газ в неуспешни опити да се подкопае западната подкрепа за Киев.

Усилията на Кремъл да стартира големи проекти, като например нов тръбопровод до Китай или увеличаване на добива на втечнен природен газ (LNG), за да балансира несигурното си финансово положение, досега се провалят.

Въпреки това петролът и газът трудно се блокират и продължават да преминават през западния санкционен режим - докато има евтини продукти за продажба и желаещи купувачи, които да отворят (задните) врати, всичко е възможно. Не забравяйте, че молекулите газ и суров петрол не идват с прикрепен национален флаг. Те в повечето случаи са неутрални по отношение на произхода.

Вариантите са много.

След нахлуването в Украйна Турция многократно е посочвана като „спирка“ за маскиране на руския износ на петрол, което помага на Москва да заобиколи санкциите и да продава суровината на международните пазари.

Тъй като схемата работи доста добре, няма причина да не бъде повторена и другаде.

От повече от година Турция увеличава износа на газ за Европа.

Огромният обем, съчетан с отчетената намалена продажна цена, затруднява алтернативните доставки да се конкурират.

Тъй като Турция внася газ от много източници, включително Русия, Азербайджан и Иран, както и от световния втечнен природен газ, е лесно да се скрие истинският произход на газа, въпреки че едва ли някой друг производител би могъл да надмине намаленията на „Газпром“.

През последните седмици министърът на енергетиката на Турция е зает с обявяването на множество нови сделки за втечнен природен газ с уважавани международни петролни компании.

Те може да са необходими, за да се замени един от изтичащите дългосрочни договори за доставка на страната с Русия.

Те могат също така да помогнат на Анкара да удължи срока на това споразумение, като същевременно прикрият руския газ в новосъздаващата се турска „смес“ от източници.

Малко по на изток дългогодишният партньор на Турция, Азербайджан, също желае да отвори задните вратички.

Добивът на нефт и газ в него може да е ограничен, но това не му пречи да предлага безброй възможности.

Президентът Илхам Алиев е ухажван както от украинския, така и от руския президент, тъй като страната предлага да транзитира газ за Европа през Украйна, след като настоящото руско споразумение изтече на 1 януари.

Годишният добив на Азербайджан от 48 млрд. куб. м задоволява външното и вътрешното търсене, възлизащо на около 40 млрд. куб. м през 2023 г.

Макар че Азербайджан може да се похвали с екологични качества преди срещата на върха COP29 в Баку през ноември, съмнително е, че свободните количества, които може да осребри, ще бъдат достатъчни, за да задоволят минималните нужди на Украйна от транзит, които се очакват на ниво 10-12 млрд. куб. м годишно.

Но това не е от значение за онези, които искат да разпространяват приказката, че Украйна ще транзитира азербайджански газ.

Всъщност пазарът е толкова пристрастен към евтините доставки, които се предлагат сега, че през септември, когато украински и международни медии погрешно съобщиха, че Украйна се е съгласила на транзитна сделка с Азербайджан, цените на газа веднага паднаха с 10%.

Статиите бяха оттеглени, но компаниите са убедени, че Украйна ще подпише сделката, въпреки че в частен разговор много от тях признават, че газът ще бъде с руски произход, само че продаван под друг етикет.

Те може би имат право.

По-рано това лято Украйна въведе санкции срещу руския петрол, преминаващ през нейната територия. Както се оказа впоследствие, това беше само хитрост.

Санкциите бяха насочени към руската компания „Лукойл“, но руският петрол продължава да тече безпрепятствено, макар и под друго име.

Беше постигнато споразумение „Лукойл“ да продава суровия петрол на унгарската компания MOL, която взема газ на беларуско-украинската граница, преди да го изпрати в други части на Европа.

Не би било изненадващо, ако MOL също се включи в бъдеща сделка за транзит на газ.

Както в случая с транзита на петрол, тя би могла да купува газ на границите на Украйна с Русия или Беларус и да го доставя в Европа през Украйна.

Всъщност MOL може да бъде силен кандидат за това, като по този начин ще осигури допълнително ниво на достоверност на историята, че Украйна транзитира азербайджански газ за Европа.

Понастоящем компанията е един от най-големите играчи в добивните дейности на Азербайджан, като този месец подписа споразумение за разработване на газови запаси.

За да засили позициите си, тя може отново да пресече пътя си с „Лукойл“.

Руският частен производител на петрол притежава 19,99% дял в азербайджанския офшорен газов проект „Шах Дениз“.

Тъй като съдбата на „Лукойл“ изглежда се променя, тъй като е санкциониран в Украйна и е изправен пред неблагоприятни условия за преработвателните си операции в България, би било логично да прекрати участието си в азербайджанския проект за офшорен газ „Шах Дениз“ и да го продаде на MOL.

Успешната експанзия на MOL може да е доказателство за нейната бизнес проницателност, но близките връзки на Унгария с Кремъл също ще са помогнали.

Тъй като Брюксел изглежда не е склонен да затвори люковете, възможностите на Русия да се върне на европейските пазари са разнообразни и многобройни.

По ирония на съдбата единствената пречка ще бъде самата й зависимост от другите за отваряне на задните врати. В крайна сметка разделянето на плячката с твърде много помощници може да се окаже не толкова изгодно. І БГНЕС

Д-р Аура Сабадус е старши научен сътрудник в Програмата за демократична устойчивост към Центъра за анализ на европейската политика. Работи като журналист, специализиран в областта на европейските енергийни пазари, за базираната в Лондон ICIS. Нейният анализ е публикуван в СЕРА.

Последвайте ни и в google news бутон