Известният дългогодишен радиоводещ Румен Стоичков представи деветата си книга “Звуците на нощта”, която е своеобразна история на предаването „Нощен хоризонт“, предаде репортер на БГНЕС.

В “Звуците на нощта” можете да откриете много богата история на предаването “Нощен хоризонт”, но и на националното радио”. Това каза за БГНЕС дългогодишният водещ Румен Стоичков.

Той сподели, че хрумването му е било да напише книгата по повод навършването на 40 години от стартирането на предаването “Нощен хоризонт”, но ровейки в цялата документация, фактология, спомени и писма от слушатели, се е оказало, че самият той стои пред богата информация. “И така къде хаотично, къде не, направих една смеска, която събрах в 344 страници с много снимки, спомени и задкулисни истории”, сподели още авторът на “Звуците на нощта”.

Румен Стоичков заяви, че когато е започнал да води предаването “Нощен хоризонт” не си е представял, че има хора, които слушат нощем. “Никога не съм бил нощна птица, не успях и да стана, нищо че водех 22 години и в началото си мислех, че всеки нормален човек през това време спи. Трябваха ми няколко години, за да осъзная, че съм в жестока заблуда и че 1/10 от човечеството са нощни птици, имат такъв режим на битие, на творене”, подчерта дългогодишният водещ, след което сподели, че в тази 1/10 влизат големите имена на Лили Иванова, Цветана Манева, Йорданка Кузманова, Веселин Маринов и писателят Георги Мишев, които са нощни птици и слушат предаването “Нощен хоризонт”. Дневната аудитория съществува там някъде, невидима в пространството, но нощната е тази, която е по-активна, на която е дадена възможност да се обажда, това са хора, които живеят с тревогите на предаването, с темите му, със събеседниците му”, разказа Румен Стоичков.

Дългогодишният водещ ни сподели за един спомен от “Нощен хоризонт”, който винаги ще помни. “Имах една слушателка, светла ѝ памет, която се казваше Вера Петрова и тя ме помоли в ефир да ме нарича “сине”, каза просълзен Стоичков и продължи разказвайки ни за историята. “Жената ме помоли да ме нарича така, тъй като нямаше никого около себе си, синът ѝ беше в чужбина и понеже беше фен на предаването ме чакаше с нетърпение. В началото ѝ трябваше време, за да набере кураж, обади ми се по телефона и ме помоли да ме нарича сине. Не можете да си представите колко трогателно е това”, каза Румен Стоичков. “Тя беше много фина, поетична натура, един човек с отношение към всичко, което се случваше около нас, винаги се опитваше да внесе топлина и това е едно от най-вълнуващите неща, които са ми се случвали в ефир, някой да ме нарича “сине”, добави авторът на книгата “Звуците на нощта”, която е своеобразна история на предаването „Нощен хоризонт“. /БГНЕС