Розовото масло от Брацигово се продавало по-скъпо и от казанлъшкото. В града са работели 150 розоварни, а розовото масло се е изнасяло за цяла Европа. Това заяви в интервю за БГНЕС Петър Донов, директор на Историческия музей в град Брацигово.

С него разговаряме за един от големите центрове за производство на рози през Възраждането – Брацигово, и как маслодайната роза пуска корени в полите на Родопите.

„Първо тези предприемчиви наши предци – българи от Македония, обичам да казвам, преселили се тук от Костурско и Корча, започват с много труд, с много умения и талант да развиват всичко“, отбеляза директорът на Историческия музей в Брацигово.

Кръстьо Сотиров – един от брациговските майстори, работил в едно карловско село като зидар, но пада и са наранява на обекта. „Тогава чорбаджията там казва: ти с дюлгерския занаят не можеш да си храниш семейството, аз ще ти дам едни тръни, с които да се изхранваш“, каза Донов и уточни, че розите идват от Индия през Османската империя в Розовата долина в Казанлък и Карлово.

Чорбаджията изпраща Кръстьо Сотиров за Брацигово като му натоварва колата с разсад от рози, заедно с него изпраща и човек, който да го научи как да ги засажда. „Засаждат ги тук и след това всички предприемчиви брациговци, а и околните села започват да отглеждат розата“, добави Донов.

В Брацигово се изграждат 150 гюлпани, или розоварни, в които се вари розовият цвят и по различни пътища отива към всички западноевропейски столици.

Знаело се в тази епоха, че брациговското е най-качественото гюлово масло, подчерта Донов и обърна внимание, че то се продавало по-скъпо и от казанлъшкото.

В знак на благодарност към Кръстьо Сотиров – човекът, донесъл розата, благодарни брациговци поставят паметна плоча на старото училище, което е описано от очевидци от епохата и пътешественици.

На въпроса какво се случва по-нататък с розовия занаят, защото днес Брацигово почти не се асоциира с това, Донов отговори: „Да, по-късно вече има големи икономически сътресения. Световната криза от 1929 година се отразява и на този поминък в Брацигово, въпреки че бил много доходен.“

По това време в Брацигово започва да се гледа тютюн и постепенно розоварството запада, докато в Карлово и в Казанлък то продължава да се развива. „Може би после, по време на национализацията там, държавата е продължила да го развива, и тук така или иначе запада този хубав доходен занаят“, добави Донов.

В Брацигово почвено-климатичните условия давали възможност розата да е много маслодайна, поясни той и посочи, че от 2,2 тона розов цвят се получава един килограм розово масло, докато в Карлово и Казанлък от 3 тона се получава един килограм. І БГНЕС