Виждаме на светлината на днешните събития, че омразата към евреите и към хората е все още жива, и до ден-днешен хора искат да убиват хора, което не е редно. Не трябва да мълчим, а да се обединяваме.

Това заяви в интервю за БГНЕС Роман Стоянов, внук на българска еврейка Буча Бохор Алкалай и на българския праведник на света Младен Иванов.

Роман Стоянов е отговорен за поставянето на Стената на българските праведници в света в двора на столичното 134-о Средно училище „Димчо Дебелянов – ORT School“.

А идеята за мемориала идва, тъй като той иска да почете своя дядо като човек, който е спасявал евреи, но решава, че дядо му не е единственият, който е заслужил. „Затова се запознах с признатите от „Яд Вашем“ в България праведници и решихме да направим мемориал на всички български праведници“, каза Стоянов.

След това негов приятел – Карен Алексанян, създателят на Двора на кирилицата, го запознава със скулптор, който да направи барелефите. „Скулпторът се казва Борис Борисов от Велико Търново. Един от най-добрите български скулптори. Една година му отне, за да изработи релефите“, разказа той.

Стоянов благодари на директорката на 134-о Средно училище „Димчо Дебелянов – ORT School“, която дава разрешение мемориалът да бъде сложен на една от стените в двора на училището. „Тя от първия момент прие радушно идеята и помагаше винаги с каквото може“, сподели той.

Внукът на българския праведник посочи на мемориала своя дядо Младен Иванов. Стоянов разказа, че дядо му е бил много строг, но също така и много справедлив.

Символът в средата на мемориала също е дело на търновския скулптор Борис Борисов. „Тази ръка, която прегръща хора, това символизира ръката на Майка България, която пази своите чеда от всякакви бедствия и опасности, без значение от пол, възраст, религия, цвят на кожата и т.н.“, обясни Стоянов, който подчерта, че много обича баба си и дядо си.

Стоянов подчерта, че дядо му се карал на децата и казвал да наричат баба си „майко“. „Тя за нас беше майка Буча, не баба Буча. Исках да направя нещо в негова памет. Много силно се надявам, че сега гледа отгоре и се усмихва. Беше голям красавец, със сини очи. Беше и строгичък. Като играеха шах с неговия брат, не трябваше да има никакво движение покрай тях, защото започваха да хвърчат пепелници, фигури и кой каквото намери“, разказа още той.

Баба му Буча и дядо му Младен не обичали да разказват онези страшни времена. „Питал съм ги, но не са ми разказвали много. Вече като пораснах на по-голяма възраст, разбрах защо не са имали желание да разказват за тези времена, защото все пак това са тежки преживявания. Тежко е било това време. Нямаха голямо желание да разказват“, заяви Стоянов.

Една от историите, които знае за дядо си, е много интересна, тъй като преплита човешки взаимоотношения по време на демокрацията, които всъщност са се зародили още по времето на Царска България.

Баба му и дядо му заминават да живеят в Израел след 1990 г. Първи заминава дядо му, който отпътува с кораб. Тъй като никога не са били богати, Младен Младенов няма пари да си плати за каюта и решава да спи на палубата, на стол. Докато стои на стола, обаче, при него отишъл един човек и го попитал „Младен ли се казваш? Маги ли ти казват?“, при което дядо му потвърдил. Тогава непознатият казва на дядо му „Ти сигурно не ме помниш. Аз, обаче, ще те запомня цял живот“.

„И какво се оказва: по време на войната – той бил евреин този човек, се разхождал в квартала „Ючбунар“ една вечер с неговата приятелка и пронацистки настроени младежи са тръгнали да го бият. Тогава дядо ми видял това нещо и започнал да се бие с младежите и ги пратил да си ходят. И така се сприятелили с този човек. Този човек явно бил по-добре материално, взел му каюта и после дълги години бяха приятели“, разказа Стоянов.

Той отправи и послание към хората – че не трябва да си мълчим. „Трябва да мислим за по-добро и да се обединяваме, защото виждаме на светлината на днешните събития, че омразата към евреите и към хората е все още жива. И до ден-днешен хора искат да убиват хора, което не е редно. Не трябва да мълчим“, заключи внукът на един от българските праведници на света./БГНЕС